Решение № 5486 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 829/2009 г.

Решение № 5486 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 829/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Красимира Живкова от гр. София е обжалвал решението от 20.10.2008 г. постановено по адм. д. 1421/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "а" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД - I - 72/25.03.2004 г. г. на началник Сектор "СК" при СРДНСК, с която е отменено разрешение за строеж № 120/26.09.2003 г. за "смяна на предназначението на магазин в магазин за хранителни стоки" в УПИ IХ- 11, кв. 24 по плана на гр. София, ГГЦ Зона В - 17, район "Сердика"- СО като неоснователна. Ответниците Фани, Дора и Илка Пискюлеви изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Ответникът РДНСК гр. София чрез процесуалния си представител счита решението за законосъобразно. Останалите ответници не изразяват такова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за законосъобразност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените доводи по смисъла на чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание - чл. 216, ал. 2 и 5 вр. с чл. 156, 144, ал. 1 т. 3 и чл. 149 от АПК. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията, че след като процесната заповед е издадена въз основа на заповед № РД - 13-044/17.03.2004 г. на началника на ДНСК при условията на заместване, административният орган издал акта е компетентен да издава заповеди на основанието посочено в него. Въз основа на доказателствата по делото е направен обоснован извод за липса на прекратена съсобственост между касатора и ответниците Пискюлеви, поради което и правилно е приел, че те са заинтересувани лица, на които е следвало да се съобщи акта в съответствие с разпоредбата на чл. 149 ЗУТ, действал към момента на издаването му. След като разрешението за строеж не е било съобщено по надлежния ред на заинтересуваните лица, безспорно то е издадено в нарушение на чл. 149 ЗУТ и не представлява влязъл в сила индивидуален административен акт, за да не подлежи на отмяна. Правилен е и извода за наличие на валидно представено пълномощно от касатора като доказателство по делото, поради което не е нарушена нормата на чл. 144, ал. 1 от ЗУТ. Приемайки при това положение изводите за законосъобразност на обжалвания административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за допусната незаконосъобразност е неоснователно. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото, поради което същото е обосновано и постановено в липса на съществени процесуални нарушения. Не е налице хипотезата на чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК за отмяната му. Ето защо същото като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК