Решение № 14307 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2018 г.

Решение № 14307 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. Байрактаров срещу заповед на № 8121 К-5374/28.03.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в постановяването му при липсата на фактическите предпоставки, посочени в нея и неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Изложени са подробни съображения за това, че имотът, който не е деклариран от него в подадена по реда на чл. 160 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) не е придобит реално от него поради грешно заснемане, като описаният в нотариалния акт за придобиване на собствеността имот не е собственост на праводателите му, а е собственост на други хора. Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в представено писмено становище оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбодателят Байрактаров заема длъжност началник на 01 група "Престъпления против личността" в 09 Районно управление (РУ) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Със заповед № 8121 з-988/01.08.2017 г. Министърът на вътрешните работи определя условията и реда за проверка на декларациите по чл. 160, ал. 1 ЗМВР за имуществото и доходите на държавните служители в МВР и възлага изпълнението ? на дирекция "Инспекторат" С писмо рег. № 4575 р-429/09.02.2018 г. на дирекция "Инспекторат" - МВР, адресирано до дисциплинарно наказващия орган – министъра са постъпили материали от извършена проверка на декларациите, подадени по реда на чл. 160 от ЗМВР /ред. ДВ бр. 53/2014 г. / за имуществото и доходите през 2016 г. на ръководните служители от СДВР и РУ при СДВР, приключила с доклад рег. № 4575 р-257/31.01.2018 г. на ДИ-МВР. В хода на същата с писмо рег. № 4575 р-108/12.01.2018 г. Директорът на СДВР е уведомен, че при извършването й е установено, несъответствие за петима служители от СДВР, един от които е Байрактаров В хода на проверката от инспектората служителят е дал сведение от 23.01.2018 г. В изводите по т. 3 на цитирания доклад са посочени несъответствия, относими към декларирани обстоятелства на служители, включително и за Байрактаров, като е посочено, че в т. 1 от декларация рег. № 3384 р- 6403/27.03.2017 г., служителят не е декларирал недвижим имот – нива с площ от 500 кв. м., находяща се в с. М. Б., местност "Градомански път и е прието, че в случая налице виновно поведение от страна служителя и са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. В докладна записка до министъра на вътрешните работи, рег. № 8121 р-5665/17.03.2018 г. на дирекция Човешки ресурси (ЧР) – МВР, изготвена по повод постъпилото писмо от ДИ-МВР, е предложено да се приеме за основателно предложението в доклад рег. № 4575 р-257/31.01.2018 г. на ДИ-МВР, за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР на служителя на основание чл. 201, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗМВР, като на служителя се даде възможност за запознаване с дисциплинарната преписка и даване на писмени обяснения относно установената фактическа обстановка, правната квалификация на деянието и предложеното наказание. На 22.03.2018 г. на служителя е връчена покана рег. № 8121 р-5669/17.03.2018 г. от Министъра на вътрешните работи за запознаване на дисциплинарната преписка и даване на писмени обяснения/възражения до наказващия орган. В отговор на поканата жалбодателят дава писмени обяснения с вх. № 812100-5671/26.03.2018 г. до Министъра на вътрешните работи, към които са приложени писмени доказателства в подкрепа на твърденията му. От дирекция ЧР-МВР е изготвена докладна записка рег. № 8121 р-6530/28.03.2018 г., в която е изложено, че служителят не е декларирал описания по-горе имот, като в обясненията си същият заявява, че е през 2008 г. му бил дарен имота описан по-горе от майка му, леля му и нейния съпруг, но след издаване на нотариалния акт се установило, че е заснет друг имот, спри което издаденият акт за собственост бил невалиден. В подкрепа на твърденията си представя писмо от Софийски кадастър и данъчни съобщения и квитанции за заплатени данъци от името на майка му. От справка в Имотния регистър и приложения нотариален акт директора на ДЧР прави извод, че твърденията на служителя не следва да се кредитират, тъй като от същите правото му на собственост върху недвижимия имот се установява по несъмнен начин и съответно за същия е било налице задължение да декларира имот по чл. 160, ал. 3 ЗМВР. Въз основа на това е направен извод, че с недеклариране на имот е осъществено дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 ЗМВР "съставомерно" по чл. 201, ал. 1, т. 4, предл. 2 ЗМВР. Директорът на дирекция ЧР като взел предвид: "че недекларирания имот е придобит от служителя чрез дарение от неговата майка и близки родственици, не е установен мотив да укрива придобиването му, от нарушението за МВР не са настъпили вредни последици и е извършено при форма на вината "непредпазливост" – деецът принципно не е желаел настъпването на общественоопасните последици от деянието, които обаче са причинени от деяние, извършено в такова психично състояние, в което той е бил длъжен и е могъл да избегне последиците, а от направената справка е видно, че по време на службата Байрактаров е награждаван ЗЗ пъти и е наказван два пъти през 1995 г. с "писмено предупреждение", предвиденото в закона наказание следва да се наложи за минимален срок от една година. " С обжалваната пред настоящия състав заповед № 8121 К-5374/28.03.2018 г. Министъра на вътрешните работи възпроизвеждайки изложеното от Директора на дирекция ЧР относно установените факти и формата на вината налага на Байрактаров дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година, за това, че в декларация по чл. 160 ЗМВР с рег. № 3384 р-6403/27.03.2017 г. не е декларирал поземлен имот – нива с площ 500 кв. м., находяща си в землището на с. М. Б., обл. С.-град, местност "Градомански път", на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР (неизпълнение разпоредбите на ЗМВР - чл. 160, ал. 3), чл. 201, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗМВР (затаяване на истина в декларация по чл. 160, ал. 3, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество). Заповедта е връчена на жалбодателя лице на 17.04.2018 г., видно от саморъчното отбелязване на стр. 3 от същата, който на 03.05.2018 г. депозира жалбата си чрез наказващия орган. С жалбата са представени нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, том ІV, рег. № 11557, дело № 580/2008 г. на нотариус № 274 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийски районен съд, писмо № ДСК-94—М-38/26.02.2.0019 г. на Директора на дирекция "Софийски кадастър" при Столична община, удостоверение на Общинска служба по земеделие - Овча купел, нотариален акт за собственост на недвижим имот № 132, том І, рег. № 5204, дело № 121/2007 г. на нотариус № 157 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийски районен съд, 14 бр. приходни квитанции на името на Б. М., удостоверяващи плащане на данък и такса битови отпадъци за имот, находящ се в с. М. Б., район "Овча купел". Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 ЗМВР, в предвидената в чл. 210, ал. 1 ЗМВР форма – писмена и съдържа мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта е постановена при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на закона. От доказателствата по делото не е установено по несъмнен начин изпълнение на задължението на дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на наказанието да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Към преписката е приложено сведения от Байрактаров, дадено в хода на извършената проверка и обяснение от същия, адресирано до министъра, като върху двете е направено отбелязване "запознах се" и е положен подпис, но липсват предвидените в чл. 27 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията) реквизити – датата, длъжността и името на дисциплинарнонаказващия орган, при което настоящият състав намира, че заповедта е постановена при допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, тъй като не е установено с категоричност дали именно дисциплинарнонаказващия орган се е запознал с тях, както и кога е сторено това. Повод за образуване дисциплинарното производство е доклад на ДИ, в който след извършена проверка в Служба по вписванията е установено, че на Байрактаров е прехвърлен с договор за дарение поземления имот, описан в заповедта, който не е деклариран в подадена от него декларация рег. 3384 р-6403/27.03.2017 г. по реда на чл. 160 ЗМВР. Същевременно именно с получаване на доклада дисциплинарно наказващия орган (ДНО) е открито от органа на 02.02.2018 г. по смисъла на чл. 196 ЗМВР, като същият е счел, че данните са установени в достатъчна степен и не е необходимо назначаване на проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, а с покана рег. № 8121 р-5668/17.03.2018 г. е поискал писмени обяснения от служителя и е дал възможност на същия да се запознае с материалите по дисциплинарната преписка в изпълнение на задълженията си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. На същата дата е изготвена докладна записка рег. № 8121 р-5665/17.03.2018 г. от Директора на дирекция "Човешки ресурси", който в неизвестно качество в дисциплинарното производство предлага на ДНО да приеме за основателно предложението, направено в доклада за извършената проверка от дирекция "Инспекторат" за налагане на дисциплинарни наказания на трима служители, между които е и жалбодателят. Нито в Глава осма "Дисциплинарна отговорност" в ЗМВР, нито в Инструкцията са предвидени каквито и да било правомощия на както директора на дирекция "Човешки ресурси" – МВР, така и на самата дирекция в хода на дисциплинарното производство, освен чисто техническа дейност по подреждане и съхраняване на постъпилите материали. Нормативната уредба, дадена единствено в Инструкцията - чл. 19, чл. 32, чл. 46 и чл. 55 изисква единствено материалите да бъдат докладвани – т. е. представени на ДНО чрез тази дирекция, а след приключването на дисциплинарното производство предоставени на тази дирекция за подреждането им по образец, което очевидно е свързано с функцията на същата да съхранява и поддържа в пълнота служебните досиета на служителите, за да съдържат същите пълна информация за служителя. Липсват каквито и да било правомощия за намеса на служители от тази дирекция под каквато и да било форма в дисциплинарното производство. В случая обаче действията на директора на тази дирекция в хода на образуваното дисциплинарно производство са продължили с изготвянето на докладна записка с рег. № 8121 р-6530/28.03.2018 г., част от съдържанието на която е цитирано по-горе и е възпроизведено от ДНО, което именно води до извод за незаконосъобразност на заповедта. Правилно в тази докладна записка и съответно в заповедта е прието, че от недекларирането на имота на са настъпили вредни последици, но същевременно е прието, че има някакви последици, които не са посочени, но са приети за настъпили при форма на вина – непредпазливост, която е описана по начин, който не може да бъде изведен от действащи правни норми и е възпроизведен дословно в заповедта. Психичното състояние е свързано с вменяемостта на лицата, но по делото липсват доказателства за необходимост от обсъждането на това състояние на служителя в хода на дисциплинарното производство, докато вината се извежда от предвижданията на дееца за последиците от извършеното и съответно желанието му те да настъпят или не. В хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства, които установяват по безсъмнен начин фактическата обстановка, но същите не са анализирани, но въз основа на същите ДНО извежда неправилни изводи. От доказателства безспорно е установено, че почти непосредствено след сключване на договора за дарение на процесния недвижим имот през 2008 г. служителят е установил, че описаният в нотариалния акт имот не е бил притежание на неговите дарители, а е собственост на съвсем различни хора, като тази грешка се дължи на неправилни действия на трети лица, служители в друг административен орган. При това от момента на узнаване на този факт е бил с убеждение, че имотът не е негова собственост. В подкрепа на това си убеждение същият е представил доказателства, които обективно установяват, че имотът описан в нотариалния акт, на базата на който е прието, че Байрактаров е собственик на недекларирания имот е собственост на трети лица, а имота, който родствениците му са желаели да му дарят продължава да е в тяхна собственост, за което същите заплащат дължимите данъци и такси, както към момента на сключване на договора за дарение така и до настоящия момент. От изложеното следва, че заповедта е постановена при допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР - служителят не е смятал, че притежава имота и съответно за него е налице задължение да го декларира – т. е. не е налице виновно поведение. При това, в случая дисциплинарната отговорност на същия е ангажирана неправилно, доколкото от изложеното следва, че липсва съществен елемент, какъвто е наличието на виновно поведение, за да се приеме, че е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 4 от Инструкцията. Освен това изложеното води до извод, че заповедта е постановена и при неизпълнение на нормата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР, задължаваща органа както н да събере всички относими и необходими случая доказателства, така и да оцени същите, като последното не е сторено. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е неправилен, като постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменен. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да възстанови на жалбодателя направените от него деловодни разноски в размер на 510 лв., представляващи заплатена от него държавна такса - 10 лв. и 500 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение