Решение № 770 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12479/2011 г.

Решение № 770 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12479/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК - Северозападен район, чрез юрк. Игнатов срещу решение от 23.06.2011 г., постановено по адм. дело № 148/2011 г. на Административен съд - Монтана. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му ведно със законните последици. Постъпила е и частна жалба от Началника на РДНСК - Северозападен район срещу определение от 22.07.2011 г., постановено по адм. дело № 148/2011 г., с което Административен съд - Монтана е допълнил решението си по адм. дело № 148/2011 г. в частта за разноските, като е осъдил жалбоподателя да заплати сумата от 360 лв. Ответникът - Мирчо Александров Миронов не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба и частната жалба са постъпили в срок, подадени са от надлежна страна, срещу подлежащи на оспорване съдебни актове - процесуално са допустими. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни по следните съображения: За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е обсъдил направените в хода на процеса възражения, осъществил е пълен и точен анализ на приобщените по делото доказателства и в съответствие с относимите по спора правни норми, е извел подробни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. С обжалваното решение на Административен съд - Монтана е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-СЗР-32/14.02.2011 г. на от Началника на РДНСК - Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Баня и тоалетна", находящ се в УПИ V, кв. 78 по плана на гр. Вършец, община Вършец, област Монтана, ул. "Д-р Д. Иванов", № 12. За да стигне до този резултат съдът е приел, че в случая е приложима нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУТ, съгласно който не се изисква разрешение за строеж за: вътрешни преустройства, при които не се: засяга конструкцията на сградата; извършват дейности, като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях и за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. Решението е правилно. В случая съдът обосновано е приел, че изградената "баня - тоалетна" в част от съществуващ вестибюл на жилище, която е с размери 1,75 на 1,60 м и изпълнена с две ограждащи стени от леки преградни елементи, отвор за врата и повдигнат под не представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С така извършеното преграждане и оборудване не се е засегнала конструкцията на сградата, не са били премахнати или преместени съществуващи зидове /стени/, респективно не са правени отвори в такива стени, които да засягат конструкцията на сградата. С извършеното строителство не се променило натоварването, не са били засегнати или изменени общи части на сградата, като е била използвана съществуващата В и К инсталация. Правилно в обжалваното решение Административен съд - Монтана е посочил, че с изграждането на процесната "баня - тоалетна" е извършена промяна в предназначението на едно отделно помещение, т. е. има промяна в начина на ползване от един вид в друг, без обаче, това да е свързано с промяна в съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗКИР предвижда, че идентификатори имат поземлените имоти, сградите и самостоятелните обекти в сгради, а с оглед т. 4.а от направената по делото съдебно-техническа експертиза процесният строеж няма идентификатор съгласно същия закон. Помещенията в жилищата, каквато е и "баня - тоалетна" нямат идентификатори и съответно не са обекти /самостоятелни строежи или реална част от строеж/ съгласно § 5, т. 39 ДР ЗУТ. По изложените съображения, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото подадената частна жалба се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,