Решение № 5579 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12100/2020 г.

Решение № 5579 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12100/2020 г., III о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ен Енд Джи Корпорейшън" ООД, гр. П., чрез пълномощника адв. Н. Х., срещу Решение № 1525 от 13.08.2020 г., постановено по адм. дело № 468/2020 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлен предявения от настоящия касационен жалбоподател иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата в размер на 650 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в съдебни разноски – адвокатско възнаграждение, в производство по обжалване на наказателно постановление, както и касаторът е осъден да заплати разноски в производството по ЗОДОВ в размер на 100 лева на Община П.. В касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост и неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че доколкото производството по обжалване на наказателното постановление е протекло по реда на ЗАНН преди измененията в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., то би било ирелевантно да се прилага по делото договорът за правна защита и съдействие, тъй като доверителят се представлява с пълномощно. Излагат се доводи за неправилно позоваване от първоинстанционния съд на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд. Възразява са също така, че по силата на императивната норма на чл. 32 от Закона за адвокатурата /ЗА/ пред съда и органите на досъдебното производство, както пред всички други органи, заверените от адвокат документи имат силата на официално заверени документи. Счита се, че независимо от факта, че в съдебното решение се сочи, че по делото е представено банково извлечение, от което е видно, че на 15.11.2019 г. жалбоподателят е изплатил 400 лева с основание – възнаграждение по договор за правна защита от 27.08.2019 г. по а. х. дело № 5519/2019 г., то първоинстанционният съд не обосновава мотивите си да отхвърли като недоказано и това плащане. Моли се за отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявената искова претенция, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Община П., не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд - П. е образувано по искова молба на "Ен Енд Джи Корпорейшън" ООД, гр. П., чрез процесуалния представител адв. Х., срещу Община П. с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 650 лева за причинени имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 1007/22.07.2019 г., издадено от кмета на Община П., поради отмяната му като незаконосъобразно с решение № 1783/03.10.2019 г. постановено по а. н. дело № 5519/2019 г. по описа на Районен съд – П.. Решението е влязло в сила на 26.10.2019 г. Установено е от първоинстанционния съд, че по а. н. дело № 5519/2019 г. по описа на Районен съд – П. не е наличен договор за защита и съдействие от 27.08.2019 г., сключен между "Ен Енд Джи Корпорейшън" ООД и адв. Х. за оказване на правна защита и съдействие при обжалване на наказателно постановление № 1007/22.07.2019 г., издадено от кмета на Община П., като по делото е представено единствено пълномощно за упълномощаване на адв. Х.. За първи път договорът за правна защита и съдействие, сключен на 27.08.2019 г. е бил представен с исковата молба по повод образуване на производството по адм. дело № 468/2020 г. по описа на Административен съд – П.. В производството пред Административен съд – П. е представено и преводно нареждане от 15.11.2019 г. и банково извлечение от сметката на адв. Х., от които се установява, че е извършен банков превод за сумата от 400 лева на основание "възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.08.2019 г. по АНД № 5519/2019 г. ". При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел предявеният иск за допустим, а по същество – за неоснователен. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че не са налице всички изискуеми от ЗОДОВ предпоставки, а именно липсата на доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Изложил е мотиви, че договорът за правна защита и съдействие, независимо от посочената в него дата 27.08.2019 г. не установява, че към тази дата е договорено и платено възнаграждение в размер на 250 лева в брой при подписване на договора и 400 лева след влизане в сила на решението на Районен съд – П., и същият е съставен за целите на настоящото производство, още повече, че този договор не е представен и приложен в първоинстанционното съдебно производство. Така постановеното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Предявеният от "Ен Енд Джи Корпорейшън" ООД иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отмененото наказателно постановление намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В процесния случай при изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан за претендирания размер от 650 лева. Няма спор по делото, че наказателно постановление № 1007/22.07.2019 г., издадено от кмета на Община П., е отменено с решение № 1783/03.10.2019 г. постановено по а. н. дело № 5519/2019 г. по описа на Районен съд – П., влязло в сила на 26.10.2019 г. Видно от приобщените по делото доказателства, а именно приложеното на л. 11 от делото пред Районен съд – П., пълномощно и протокол от проведено открито съдебно заседание на 02.10.2019 г., се установява, че в производството по а. н. дело № 5519/2019 г. касаторът е бил представляван от адв. Х., като в пълномощното не е било договорено адвокатско възнаграждение, както и по делото не е бил представен договор за правна защита и съдействие. За първи път договор за правна и защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на наказателно постановление, сключен между адв. Х. и "Ен Енд Джи Корпорейшън" ООД на 27.08.2019 г., е представен в производството пред Административен съд – П.. Видно от цитирания договор договореното възнаграждение е както следва: 650 лева, от които 250 лева в брой при подписване на договора и 400 лева след влизане в сила на решението на Районен съд – П. по банков път с конкретно посочена банкова сметка. По посочената банкова сметка е представено пред Административен съд – П. и преводно нареждане от 15.11.2019 г. за сумата от 400 лева с получател Н. Х. и наредител "Ен Енд Джи Корпорейшън" ООД, както и с основание - "възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.08.2019 г. по АНД № 5519/2019 г. ". При така установеното, независимо, че в производството пред Районен съд – П. договорът за правна защита и съдействие не е бил представен, то същият /представен за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ касае именно съдебното обжалване на наказателно постановление № 1007/22.07.2019 г., издадено от кмета на Община П.. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето в съдебното производство не само на договора за правна защита и съдействие, но и на платежното нареждане от 15.11.2019 г. и информацията за банковата сметка на адв. Н. Х., въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление. В тази връзка следва да се има предвид също така, че съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В конкретния случай в представения договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата са отбелязани извършените плащания, в това число и начина на плащанията, като с това е доказана реално причинена вреда от отмененото наказателно постановление. При така установеното настоящата съдебна инстанция намира, че в случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, /макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на наказателното постановление и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. Предвид гореизложеното съдебното решение, като неправилно и необосновано следва да бъде отменено и вместо него ВАС следва да постанови друго по същество, с което да се уважи изцяло като доказана и основателна исковата претенция на "Ен Енд Джи Корпорейшън" ООД срещу Община П. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 637. 50 лева, от които 325 лева внесена държавна такса и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по адм. дело № 468/2020 г. по описа на Административен съд – П., както и 312. 50 лева разноски пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,