Решение № 7361 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4068/2015 г.

Решение № 7361 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4068/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ комисията) против Решение № 541 от 02.02.2015 г. постановено по адм. дело № 2971/2014 г. на Административен съд София- град /АССГ/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита решението на комисията за мотивирано и изцяло съобразено със специалния закон. Моли за отмяна на съдебното решение и, вместо него, да се потвърди Решение № 2-316/24.02.2014 г. на Комисията, в частта, в която относно лицето се обявява - установената и обявена с Решение № 25 от 12.02. 2008 г., издадено относно: министър- председатели, заместник министър- председатели, министри и заместник- министри/ принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъпа и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/ закона/. Касационният жалбоподател КРДОПБГДСРСБНА в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Мутафчийска поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното решение. Посочва, че същото не е съобразено с дългогодишна съдебна практика, която е единна и непротиворечива. Ответникът Х. Б. А., в съдебно заседание, чрез адв. Богданов от САК оспорва подадената касационна жалба и поддържа писмения отговор, депозиран по делото на 02.04.2015 г. по изложените в него съображения. В писмения отговор се подчертава липсата на какъвто и да е документ, изхождащ от Х. Б. А., което опровергава твърденията за принадлежност на същия към органите на ДС в качеството му на агент. Моли да се остави без уважение касационната жалба и остави в сила решението на АССГ. Претендира и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Излага аргументи за това, че в хода на съдебния процес съдът е извършил неправилно тълкуване на посочените законови разпоредби и изводите му са необосновани и незаконосъобразни. Намира за относима разпоредбата на чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, която сочи, че изброяването на документи в нея е алтернативно, а не кумулативно. Счита наличието, на който и да е от тези документи, в случая- данни за лицето в справочните масиви и документи от ръководилия го служител, за достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Позовава се на решение на КС по конституционно дело № 14/2011 г., в което е посочена законовата презумция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С Решение № 541 от 02.02.2015 г. по административно дело № 2971/2014 г. на Административен съд София- град се ОТМЕНЯ Решение № 2-316/24.02.2014 г. на КРДОПБГДСРСБНА, в ЧАСТТА, в която относно лицето се обявява - установената и обявена с Решение № 25 от 12.02.2008 г., издадено относно: министър- председатели, заместник министър- председатели, министри и заместник- министри/ принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Със същото решение се ОСЪЖДА КРДОПБГДСРСБНА да заплати в полза на Хараламби Анчев направените по делото разноски в размер на 110 лв. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган КРДОПБГДСРСБНА (подписано е от всичките членове на комисията), като в същото е посочено и правното основание за издаването му - чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Приема се, че спорът, който подлежи на изследване, след установяване на обстоятелството, че жалбоподателят попада сред лицата, подлежали по силата на закона на проверка като заемащ публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от закона е този, свързан с обстоятелството, дали разкриването и обявяването на принадлежност на дадено лице трябва да е резултат от проучване, анализ и оценка на издирените и събрани за него документи. АССГ е извършил подробен и задълбочен анализ на специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА, Правилника за дейността на Комисията, както и мотивите към Решение № 10 от 22.09.1997 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 14/1997 г., и Решение № 4 от 26.03.2012 г. на КС по конституционно дело № 14/2011 г. Посочва се, че неправилно в документите са били картотекирани и регистрирани не само действащите сътрудници, но и лица, подготвяни за вербовка, както и лица, чиято вербовка не се е състояла. Достигнат е извод, че само наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки) не са достатъчни и не представляват безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност. В заключение от решаващия съд е прието, че оспореният административен акт е незаконосъобразен в частта му, с която се обявява установената и обявена принадлежността на Х. Б. А. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд - III отделение намира съдебното решение за неправилно, поради което подадената касационна жалба срещу него е основателна. Решението на Комисията е постановено от компетентен административен орган - КРДОПБГДСРСБНА, тъй като съобразно чл. 29, ал. 1 от закона, същата е оправомощеният колегиален орган, който извършва обявяването на принадлежност на лице към органите по чл. 1 от с. з. Оспореното решение има съдържанието, посочено чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона, като с него се обявява формата на сътрудничество, съгласно п-ф 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. В настоящото производство, следва да се вземат предвид предходните решения на комисията, с аналогичен предмет, засягащи същото лице в друго качество, по чл. 3 от закона. По отношение на жалбоподателя са постановени предишни две решения на КРДОПБГДСРСБНА, с които е установена и обявена принадлежността към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С Решение № 25 от 12.02.2008 г., на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, издадено относно министър- председатели, заместник министър- председатели, министри и заместник- министри, спрямо него се установява принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Същото не е обжалвано и е влязло в сила. Следващото Решение № 2- 355/04.06.2014 г. на Комисията в частта, в която е установена и обявена принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона в качеството му на публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 9 от закона е потвърдено с Решение № 1947 от 24.03.2015 г., по административно дело № 6086/2014 г. на Административен Съд- София град. Така постановеното решение на АССГ е оставено в сила с Решение № 5566 от 11.05.2016 г. по административно дело № 5343/2015 г. на Върховен административен съд. Настоящото административно производство се е развило, при наличието на влязло в сила съдебно решение- чл. 177, ал. 1 от АПК, потвърждаващо административен акт, с който е установена и обявена принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от закона. При това акцентът е бил фокусиран към преценката на особеното качество на лицето, предвид извършваната публична дейност. По настоящото дело не се спори, че същият принадлежи към кръга лица, очертан в разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 7 от закона, като чл. на Висшия адвокатски съвет, поради което задължително е подлежал на проверка за установяване на принадлежност в това качество. При заемането на длъжност, извършваща публична дейност по чл. 3, ал. 2, т. 7 от закона и наличието на предходни влезли в сила: административен акт и съдебно решение, с които е установена и обявена принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона, оспореният административен акт по настоящото производство следва да се приеме за законосъобразен. Административният съд, като не е съобразил това и е приел административният акт за незаконосъобразен и го е отменил, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него Върховният административен съд, състав на трето отделение следва да постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата на лицето срещу решението на Комисията като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ Върховният административен съд, трето отделение,