Решение № 317 от 13.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2012 г.

Решение № 317 от 13.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. Обжалвано е било решение от 12.12.2011 г. по гр. д. № 334/2011 г., с което ОС Кърджали е уважил иск с правно основание чл. 537, ал. 3 ГПК. С определение от 13.03.2013 г. е допуснато касационно обжалване за преценка допустимостта на съдебното решение по иск с правно основание чл. 537, ал. 3 ГПК с оглед служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. С решение от 03.07.2013 г. е обезсилено решение от 12.12.2011 г. по гр. д. № 334/2011 г. на ОС Кърджали и потвърденото с него решение от 06.06.2011 г. по гр. д. № 441/2010 г. на РС Момчилград и е прекратено производството по иска на П. на РБ срещу А. Б. Х. и А. М. Х. с правно основание чл. 537, ал. 3 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, №, том, рег. №, нот. дело № г. на нотариус Г. Г., регистриран в Нотариалната камара под № с район на действие РС - М., като е осъдена П. на РБ да заплати на А. Б. Х. сумата 767,22 лева разноски. С молба от 14.08.2013 г. П. на РБ е поискала да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението в частта му относно присъдените разноски, тъй като такива не се дължат на основание чл. 83, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят А. Б. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, не взема становище по искането за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С решението си ВКС е счел, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него е отречено право на собственост без да е заявената претенция оспорваща признатото такова на жалбоподателя - ответник по иска. Прието е, че само ако би бил уважен предявен иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт следва да се отмени съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК, а разпоредбата на чл. 537, ал. 3 ГПК предоставя възможност актът да бъде отменен и ако е постановен в нарушение на закона, т. е. ако е заявена претенция за това, че е издаден след отречени по надлежния ред права на жалбоподателя и установени такива в полза на трето лице или в нарушение разпоредбите на чл. 570 - 575 ГПК, каквото в случая не е установено. В мотивите на същото решение е посочено, че на основание чл. 78 ГПК ищецът следва да заплати на ответника по иска разноски в размер на 767, 22 лева. Така формираната воля на съда е отразена и в диспозитива на решението, поради което настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение, тъй като такава не е налице. Очевидната фактическа грешка е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, т. е. такава е налице само когато има противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива, каквото в случая липсва. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.