Решение № 34 от 6.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5488/2015 г.

Решение № 34 от 6.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5488/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалните представители на дружеството адв. Т. и адв. Б. и на М. П. М. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 68 от 24.01.2014 г., постановено по гр. дело № 2813/2013 г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 3515/16.07.2013 г. по гр. дело № 2914/11 г. на 24 състав на Варненски районен съд и е прекратено производството по същото. В молбата се подържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Представя се писмено доказателство: писмо от 1.07.2015 г., изходящо от лицето Е. М., адресирано до управителя на [фирма] - К. Й. Подържа се, че се касае за ново писмено доказателство, от съществено значение за делото. Иска се отмяна на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Ответникът по молбата [фирма] оспорва същата. Счита я за неоснователна, тъй като не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което иска да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. С определение № 409 от 23.11.2015 г, постановено по делото молбата за отмяна е приета за процесуално допустима. По основателността на същата, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: С решение № 3515/16.07.2013 г., постановено по гр. дело № 2914/2011 г., Варненски районен съд е осъдил [фирма] да предаде на М. П. М. и [фирма] владението върху недвижим поземлен имот с идентификатор 10135.2568.87 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на А. с площ от 6 523 кв. м, стар идентификатор 1174, в кв. 70 по КП от 2000 г, находящ се в [населено място], район Приморски, к. к. "Св. св. К. и Е." на основание чл. 75 от ЗС. С решение № 68 от 24.01.2014 г по в. гр. дело № 2813/13, Варненски окръжен съд, Гражданско отделение е обезсилено решение № 3515/16.7.2013 г. по гр. дело № 2914/11 г. на 24 състав на Варненски районен съд и е прекратено производството по същото. Изхождайки от твърденията в исковата молба, въззивният съд е приел, че искът намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 76 от ЗС. Като такъв е следвало да бъде предявен в 6-месечен срок, който е преклузивен и започва да тече от датата на отнемане на владението. Прието е, че владението на имота се осъществява от ответника [фирма] най-късно от м. март 2010 г., според представения договор за услуга по охрана и подържане на имота, сключен на 8.03.2010 г. Следователно предявеният на 12.10.2010 г иск е недопустим, тъй като е заведен след изтичане на преклузивния скок по чл. 76 от ЗС. С представеното писмено доказателство от 1.07.2015 г. Е. М., предходен наемател на имота уведомява управителя на дружеството във връзка с направено от последното запитване, че до 12.04.2010 г. единствено той е ползвал имота. Никой друг не е извършвал действия по охраната му. Представеното доказателство цели да установи факта, че искът по чл. 76 от ЗС е предявен в рамките на преклузивния срок. Решението на въззивният съд е влязло в сила на 7.07.2014 г., когато е постановено определение № 299 по гр. дело № 2924/14 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: Молбата е неоснователна. Представеното от молителите доказателство е новосъздадено, същото носи дата на съставяне след влизане в сила на решението по делото. Освен това същото не установява пряко обстоятелството, което се стреми да докаже молителя, а представлява индиция за него. Въз основа на тази индиция следва да бъдат събрани гласни доказателства, като бъде изслушано лицето, посочено за автор на писмото - Е. М., което е недопустимо. Както е прието с решение № 793 от 19.01.2011 г по гр. дело № 60/2010 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение "по смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели, които да бъдат разпитани или експертизи, които да бъдат изслушани. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК не допуска отмяна на влезли в сила съдебни решение въз основа на свидетелски показания или заключение на вещи лица. Тази съдебна практика напълно се споделя от настоящия състав. Молителите са разполагали с процесуалната възможност да удостоверят пред съда твърдения от тях факт, чрез други предвидени в процесуалния закон способи, като неизползването на тези процесуални възможности се дължи изцяло на процесуалното поведение на молителите-ищци в съдебното производство. На това основание следва да се приеме, че удостовереното с представеното доказателство обстоятелство е било известно на страната към момента на провеждане на съдебното производство и за него е можело да бъдат събрани и представени релевантни доказателства, тъй като извънинстанционният контрол не представлява средство, чрез което страната би могла да поправи собствените си процесуални пропуски. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК молителите дължат на ответника направените от него разноски за един адвокат в настоящото производство в размер на 1000 лв, съгласно представения списък. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение