Решение № 765 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Хаял Парк ООД, ЕИК 205085348, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Граф Игнатиев 4, представлявано от управителя Х. Дионисиев, подадена чрез пълномощника адв. Белелиева, срещу Решение 8880/17.06.2024 г., постановено по адм. дело 828/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221020005708-091-001/16.09.2021 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1909/20.12.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решаващия извод на съда, според който по отношение на спорните стоки не са представени придружаващи документи, тъй като законът не предвижда такива. Твърди, че противно на мотивите на първоинстанционния съд, стоките са използвани в рамките на икономическата дейност на дружеството, както и че същото е водило редовно своето счетоводство. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт Теофанова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсутлско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221020005708-091-001/16.09.2021 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1909/20.12.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Хаял Парк ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.2019 г. в размер на 2 037,00 лв. главница и 318,59 лв. лихви; за данъчен период м. 12.2019 г. в размер на 1 125,00 лв. главница и 166,26 лв. лихви; за данъчен период м. 07.2020 г. в размер на 864,49 лв. главница и 95,52 лв. лихви, както и по ЗКПО за данъчен период 2019 г. в размер на 1 581,00 лв. главница и 194,57 лв лихви. В рамките на ревизионното производство е установено, че Хаял Парк ООД осъществява ресторантьорска дейност в нает обект кафе-бистро Confetti, находящ се гр. София, ул. Оборище 23. През данъчните периоди м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г. ревизираното дружество е ползвало право на данъчен кредит по фактура 25/26.11.2019 г., издадена от Акавид ЕООД, с предмет база за сладолед 390 кг; сладолед материали 90 кг.; прясна паста 25 кг. с размер на ДДС 2 037,00 лв. и по фактура 40/23.12.2019 г., издадена от Акавид ЕООД, с предмет база за сладолед 225 кг. и размер на ДДС 1 125,00 лв. Установено е, че доставчикът Акавид ЕООД е наемател на обект Confetti, находящ се в гр. София, ул. Христо Белчев 5. От приходните органи е прието, че предметът на доставките хранителни стоки, изисква специфични условия за транспорт и съхранение, като дружеството и доставчикът не са представили доказателства в тази насока. Изложени са мотиви, че не са ангажирани доказателства за използване на доставките в рамките на икономическата дейност на дружеството, тъй като след закупуване на стоките, Хаял Парк ООД е преустановило извършване на дейност в обекта. Въз основа на тези фактически установявания и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 ЗДДС на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури, издадени от Акавид ЕООД. Доколкото е отречена реалността на посочените доставки с данъчна основа в размер на общо 15 810,00 лв., на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2019 г., като е начислен и корпоративен данък. Отделно, за данъчен период м. 07.2020 г., е установено, че дружеството е начислило ДДС в размер на 864,49 лв. за извършени продажби чрез ЕКАФП, които не са надлежно декларирани в дневника за продажбите и СД по ЗДДС, като с РА, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. ЗДДС, е установено задължение в посочения размер, ведно с прилежащите лихви. При съдебното разглеждане на спора са допуснати основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, кредитирани от съда и неоспорени от страните. Допуснати са и свидетелски показания във връзка със спорните доставки. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решаващата инстанция е приела, че не са изпълнени нормативно предвидените предпоставки, обуславящи възникването на правото на данъчен кредит и упражняването му. По-конкретно, административният съд е изложил съображения, че към процесните фактури за хранителни стоки не са представени допълнителни документи относно транспорта и предаването им. При съобразяване заключението на вещото лице по основната експертиза, административният съд е приел също и че не се установява фактурираните от Акавид ЕООД количества да са използвани в последващата икономическа дейност на ревизираното дружество. Независмо от облигационните отношения между страните, обективирани в договор от 01.01.2020 г., съдът е формирал извод за липса на реалност на доставките по фактури 25/26.11.2019 г. и 40/23.12.2019 г., доколкото в тежест на ревизираното дружество е да докаже действителното получаване и използване на стоките. РА е потвърден и в частта, с която в тежест на Хаял Парк ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2020 г., както и по ЗКПО за данъчен период 2019 г. в размер на 1 581,00 лв. главница и 194,57 лв лихви, като дружеството не е формулирало изрично доводи за тяхната незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК. Правилно съдът е очертал правната рамка, регламентираща възникването и надлежното упражняване правото на данъчен кредит. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването му от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не са достатъчни обаче да обосноват реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. Изцяло в доказателствената тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС, е да установи всички посочени кумулативни предпоставки формални и материалноправни, което в случая не е сторено. По-конкретно, както правилно е съобразил и административният съд, по делото, от страна на Хаял Парк ООД, с изключение на спорните фактури, не са представени каквито и да е други доказателства относно реалността на процесните доставки, което се потвърждава и от заключението по основната ССчЕ. Доколкото се касае за специфични стоки хранителни продукти за направа на сладолед, правилно е съобразено, че същите е следвало да бъдат транспортирани със специализиран транспорт. В тази връзка правилно и обосновано съдът не е кредитирал обясненията на свитеделя, че стоките са превозвани от управителя, доколкото е била необходима хладилника техника, както и с оглед значителните количества. Дори при отчитане взаимоотношенията между двете дружества, стопанисващи различни обекти от веригата Confetti, за данъчни цели е необходимо претендиращият право на данъчен кредит субект да разполага с доказателства за реалното получаване на доставките от соченото за доставчик лице, каквито в случая липсват. Настоящият касационен състав намира за правилен и обоснован и извода на съда относно начина на счетоводно заприходяване и отписване на стоките, който препятства установяване последващата реализация на закупените количества във връзка с извършваната от ревизираното дружество дейност, в който смисъл е и заключението по основната ССчЕ. Принципно правилно касаторът възразява, че нарушения от страна на доставчиците не могат да обосноват законосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит при липса на знание за участие в данъчна измама или задължение за такова. В конкретния случай обаче ревизираното дружество не е съумяло да докаже основната предпоставка за възникване на претендираното право, а именно реалността на получените доставки, доказателствената тежест за което е изцяло негова. Решението на административния съд е правилно и в частта относно установено задължение за данъчен период м. 07.2020 г. в размер на 864,49 лв. главница и 95,52 лв. лихви, което, впрочем не се оспорва от касатора и пред настоящата касационна инстанция. Доколкото действителността на доставките не е доказана, правилно административният съд е отхвърлил жалбата и в частта за установените задължения за корпоративен данък на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на Хаял Парк ООД против ревизионния акт, административният съд е постановил правилно решение, чието оставяне в сила е дължимо от настоящата инстанция. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 938,24 лв. на основание основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,