Решение № 8275 от 29.9.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Терзиева - Даскалова, срещу Решение 1477/16.11.2021 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 2157/2021 г., с което, по жалбата на Максимилиян ООД, [ЕИК], гр. Варна, местност Салтанат 41, представлявано от Б. Ангелова, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 162-ФК/16.09.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон. Заявено е несъгласие с извода на първостепенния съд, че ограничителната мярка с продължителност 14 дни не съответства на установените по административната преписка факти и на принципа на пропорционалност. Поддържа се становище, че АПК дава възможност на съда да измени административния акт като намали срока на запечатване на търговския обект. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Максимилиян ООД, в писмен отговор оспорва основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка 162-ФК/16.09.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект магазин за продажба на изделия от благороден метал, намиращ се в гр. Варна, бул. "Съборни" 46, стопанисван от Максимилиян ООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Според фактическите установявания на Административен съд Варна на 14.09.2021 г. в 10,27 ч. е извършена контролна покупка на 1 бр. златна висулка, тежаща 0,5 грама на стойност 49 лв., платени в брой от инспектор по приходите и получени от бижутера Петкова, за което не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт като е приел, че той е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, но в нарушение на материалния закон и на неговата цел чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. При безспорно установения факт на неиздаване на фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство съдът е намерил, че изложените в акта мотиви са общи и не дават възможност да се установизащо точно в рамките на 14 дни органът е приел, че ответникът по касация ще поправи поведението си и ще промени организацията на работа. При положение, че в обекта работят две лица на длъжност бижутер създаването на организация за издаване на фискални бонове ще изисква минимално време. Към 15.09.2021 г. дружеството е имало задължения за ДДС, ДОО и ЗО в общ размер на 591,13 лв., като най-голямото от тях /583,73 лв./ е възникнало на 10.09.2021 г. със срок на погасяване 14.09.2021 г. непосредствено преди проверката. Установено е по делото, че към 29.09.2021 г. същите са погасени. Липсват данни за други нарушения на търговеца на фискалната дисциплина. Най-сетне, при условията на чл. 142, ал. 2 АПК е прието, че дружеството е заплатило наложената имуществена санкция, което сочи, че противоправното поведение е осъзнато и коригирано. Съдът е заключил е, че целта на цакона би била постигната с прилагане на мярката с продължителност от 3 дни. Решението е правилно. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове чл. 169 АПК. Безспорно, при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. Според ТР 4 от 22.04.2004 г. по т.д. 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение, както правилно е приел административният съд. В разглеждания случай в заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви във връзка с определения от него срок от 14 дни, според които той е съобразен с тежестта на нарушението, изразяващо се в неотчетена продажба и последиците от него; местонахождението на обекта, намиращ се в централната част на голям областен град със значителен поток от хора; наличие на непогасени публични задължения в размер на 591,13 лв. Така изложените мотиви не съответстват на обективно установените по делото факти и обстоятелства. Проверката е извършена в самото начало на работния ден на магазина, а констатираният оборот се свежда до сумата от контролната покупка без административният орган да е изследвал дейността на търговеца в по-общ план наличие на други, макар и различни нарушения, среднодневни или месечни обороти. От мотивите във връзка със срока на ПАМ не става ясно как именно за 14 дни ще се промени организацията на работа в търговския обект по начин, че да гарантира законосъобразното отчитане на всички продажби. Правилен е и изводът на първостепенния съд, че не се установяват от административния орган други обективни обстоятелства, въз основа на които да е възможно да се определи от негова страна срокът на мярката. В практиката по приложението на глава XXVI от ЗДДС преобладава разбирането, че при констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите налага ПАМ като в този случай действа при условията на обвързана компетентност. При определяне на срока на същата обаче, който е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В този случай законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг така реш. по адм. дело 3490/2018 г. и цитираната в него съдебна практика, реш. по адм. дело 14190/2019 г. По така изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема, че като е отменил оспорения административен акт, Административен съд Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение