Решение № 8842 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2011 г.

Решение № 8842 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Железов Димитров от гр. Карнобат срещу решение № 18 от 07.01.2011 г. по адм. дело № 2200/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу решение № 68 от 07.10.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане от 09.08.2010 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО за отказ да бъде отпусната на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Решението е правилно. От данните по делото е видно, че със заявление вх. № МП-24156 от 26.07.2010 г. касационният жалбоподател е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и изрично е заявил: "Желая стажа за времето от 04.07.1986 г. до 31.12.1999 г. да бъде зачетен за II-ра категория труд." Според удостоверение обр. УП-3 изх. № 902 от 12.02.2010 г. на ДП "НК ЖИ" - Железопътна секция, Бургас, този стаж е придобит на длъжност "шофьор" (на автомобил ГАЗ-53 № 07-89 към III-ти ж. п. участък - Карнобат според заповед № IV-Л-407 от 07.12.2005 г.) и е от трета категория. С разпореждане № 480610 от 09.08.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас е отказало да отпусне исканата от жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този отказ, длъжностното лице е приело, че жалбоподателят няма необходимата възраст от 63 години (чл. 68, ал. 1 КСО), а за ранно пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО няма необходимите 15 години осигурителен стаж от втора категория. С решение № 68 от 07.10.2010 г. директорът на РУСО - Бургас е отхвърлил жалбата на Димитър Железов Димитров срещу това разпореждане, като е изложил следните мотиви: "Лицето оспорва зачетеният стаж... за периода 04.07.1986 г. - 31.12.1999 г., през който е полагал труд на длъжност "шофьор" в ДП "НК ЖИ" - Железопътна секция, гр. Бургас... с претенция за зачитане на този стаж от втора категория по т. 53 от ПКТП... От жалбата става ясно, че лицето причислява своята дейност към длъжността "работник по поддържането на железния път" (но)... длъжността "шофьор" не попада в обхвата на т. 53 от отм. ПКТП." С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд също е приел за неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателя, че макар на длъжност "шофьор", той е изпълнявал трудовата функция на "работник по поддържането на железния път". Касационната жалба е основана единствено на аргумента, че жалбоподателят е бил назначен на длъжност "шофьор", но е изпълнявал съвсем друга трудова функция, описана от разпитания пред Бургаския административен съд свидетел Вълю Радев Вълев така: "Колата (аварийната) беше оборудвана с електрожен, пропан бутан и нощно време давахме дежурства и при аварии излизахме заедно с него за предотвратяване на аварии по стрелките, късане на релси... При авария отиваме на място, сваляме кислородната бутилка и техниката и почваме да действаме по аварията - режем релсите с ъглошлайфа и заваряваме. Нямаме нормирано работно време, работи се докато поправим нещата, след което се обаждаме на диспечера, че аварията е отстранена и пускат движението..." Касационната жалба е неоснователна. Оценката на една трудова функция като труд от определена категория изисква специални знания. За да бъдат оценени данните, които се съдържат в показанията на посочения свидетел, е необходимо преди всичко да е ясна трудовата функция на длъжността, която жалбоподателят претендира, че фактически е изпълнявал, макар да е бил назначен на длъжност "шофьор". По делото няма никакви данни за длъжността "работник по поддържането на железния път", чиито трудови функции според т. 53 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен) са труд от втора категория и чиито трудови функции жалбоподателят претендира, че реално е изпълнявал. Поради това няма как да бъде направена съпоставка с действията по отстраняване на аварии, описани от свидетеля и да се оцени степента им на идентичност с трудовата функция на "работник по поддържането на железния път". При това няма никакви данни за интензитета на авариите, които е трябвало да бъдат отстранявани - една дневно, една на седмица, на месец или една годишно. А освен това, както се каза и по-горе, за тази съпоставка и основаната на нея преценка са необходими специални знания. Правилно Бургаският административен съд е цитирал правилото на чл. 170, ал. 2 АПК, според което при оспорване на отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването на този акт. В случая жалбоподателят не е доказал непрекъснато поддържаното от него твърдение, че макар да е бил назначен на длъжност "шофьор", реално е изпълнявал трудовата функция на "работник по поддържането на железния път". По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,