Решение № 1282 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2007 г.

Решение № 1282 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от с. Ч., Силистренска област, чрез пълномощника си Н. М. Н., против въззивно решение № 74 на Силистренския окръжен съд от 29.05.2007 г., постановено по в.гр. дело № 292/2006 г., с което е обезсилено решение № 123 от 20.07.2006 г. на Д. районен съд, постановено по гр.д. № 520/2005 г., с което е отхвърлен иска, с правно основание чл. 26 ЗЗД и производството по делото е прекратено. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение по същество на спора. Ответниците по жалбата, О. гр. Д. и Х. И. Х. от с. Ч. област, не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предявени са от М. С. М. обективно съединени искове срещу О. Д., с правно основание чл. 26 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор от 28.09.2005 г. за покупко-продажба на силажовместилище, сключен между О. И. Х. и иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищецът е собственик на процесната вещ. С решение № 123 от 20.07.2006 г., постановено по гр.д. № 520/2005 г., Дуловският районен съд е отхвърлил иска по чл. 26 ЗЗД, като е приел, че продажбата на чужда вещ не е нищожна. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по установителния иск за собственост, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), но по делото ищецът, респ. неговият пълномощник не е депозирал молба за допълване на решението по чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.), поради което разглеждането на този иск не е предмет на въззивното и касационното производства. По жалба на ищеца, с решение № 74 от 29.05.2007 г., постановено по гр.д. № 292/06 г. Силистренският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 98, ал. 1 ГПК (отм.) и нередовностите й не са отстранени в срок от ищеца, поради което производството по нея се явява недопустимо. Настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба, чиито недостатъци не са отстранени в срок от ищеца, поради което правилно то е обезсилено от него и производството по делото е прекратено. Видно от исковата молба, съдът е сезиран с иск за нищожност на договор от 28.09.2005 г., сключен между О. И. Х., за продажба на силажовместилище, находящо се в парцел **** 33, от масив I по плана на с. Ч., при граници: парцел ****, парцел 19, парцел **** и парцел ****. По делото са представени скица и удостоверение за данъчна оценка на силажовместилища (1 и 2), находящи се в парцел **** и V, кв. 41 по плана на селото. Така, както е описан в исковата молба, имотът не е конкретизиран по площ и граници, до който извод правилно е стигнал въззивният съд. На следващо място, правилно въззивният съд е приел, че не е уточнен и петитума на исковата молба. Ищецът не е посочил в нея в какво се състои нищожността на атакувания договор, в който той не участва и от изложените в исковата молба фактически твърдения не може да се направи извод, че се търси нищожност на договора, като сключен при една или повече от следните хипотези: в противоречие със закона, при неговото заобикаляне или накърняване на добрите нрави, съгласно ал. 1 на чл. 26 ЗЗД, или се касае до договор с невъзможен предмет, при липса на съгласие, при липса на предписаната от закона форма или основание - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Вън от това искът първоначално е предявен само срещу продавача по атакувания договор като едва въззивният съд е конституирал като втори ответник и купувача по сделката Х. Х., съобразявайки се с изложеното в т. 17 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Тъй като исковата молба е била нередовна по смисъла на чл. 98, ал. 1, б. "г" и б. "д" ГПК (отм.), правилно въззивният съд с определение № 238 от 9.11.2006 г. по гр.д. № 292/2006 г., я е оставил без движение, на основание чл. 100, ал. 3, вр. с ал. 1 и чл. 98, ал. 1, б. "г" и "д" ГПК (отм.) и на ищеца са дадени конкретни указания от него за отстраняване на тези нередовности. Тъй като същите не са отстранени от ищеца в указания срок, а и до даване ход по съществото на спора, правилно въззивният съд, на основание чл. 100, ал. 2, вр. с ал. 3 ГПК (отм.) е прекратил производството по нередовната искова молба и е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо. Въззивното решение е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,