Решение № 8001 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2012 г.

Решение № 8001 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Марина Миткова Колева, като майка и законна представителка на детето Габриела Данаилова Николова, със съдебен адрес в гр. Сливен, срещу решение № 18 от 20.02.2012 г. по адм. д. № 358/2011 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед рег. № 1240 от 13.10.2011 г. на директора на ОД на МВР Сливен за наложена на малолетното дете принудителна административна мярка по чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ забрана за напускане на страната за срок от 13.10.2011 г. до 31.03.2026 г. Подробни съображения се излагат в жалбата, претендират се разноски пред двете инстанции. Ответните страни не са взели становище в касационното производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че конкретният случай попада в приложното поле на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, тъй като малолетното дете няма нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че даденото от бащата Даниел Петров Николов съгласие е оттеглено с нотариално заверено заявление рег. № 9502 от 12.09.2011 г., следователно от тази дата липсва съгласие на двамата родители детето да напусне страната. Изложени са мотиви, че административният акт е издаден във връзка със заявеното от единия родител на детето желание за лични контакти с него и след като родителските права не са предоставени на един от съпрузите и не е определен режим на лични контакти, всеки от родителите има право на лични отношения и преки контакти с детето, които не могат да бъдат осъществени, ако детето е напуснало страната и то за продължителен период от време. Направен е извод, че за да се попречи на единия родител да изведе детето в друга страна без съгласието на другия родител и по този начин да се наруши правото на детето и родителя на лични отношения и преки контакти, законодателят е въвел изискването родителите да представят нотариално заверено писмено съгласие за пътуване на детето в чужбина и липсата на това съгласие е основание за налагането на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 9 от ЗБЛД. Решението е неправилно. Съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители; при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс. Не е отчетено от съда значението на обстоятелствата, че на детето е била предоставена безсрочна - декларация от неговия родител Даниел Николон да пътува в чужбина заедно с майка си и след тяхното заминаване декларацията е оттеглена. Съдът не е взел предвид, че при наличието на установените обстоятелства фактически е налице спор, разногласие между родителите, който е следвало да се реши по реда на чл. 127а от Семейния кодекс, а не по административен ред, чрез издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка. Липсата на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от родителите е основание за налагане на принудителната административна мярка, когато не е налице фактическо разногласие, спор между родителите който не може да се решава от административния орган. Неправилно е прието от административния орган, че липсата на данни за спазването на разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 и 2 от СК е основание за налагането на мярката по чл. 76, т. 9 от ЗБЛД. При получаване на становището на заинтересованото лице и констатирайки разногласие между родителите, административният орган е следвало да откаже издаването на заповед за налагане на принудителната административна мярка. Неправилно е прието от съда, че без решение на районния съд по спора по чл. 127а, ал. 2 от СК, за административния орган е изпълнено изискването на закона да наложи принудителна административна мярка по чл. 76, т. 9 от ЗБЛД при липса на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване на детето в чужбина. Неправилни са изводите на съда, че след като разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето допуска ограничаване правото на пътуване на детето с оглед защита на правата на други лица, такива са правата на другия родител във връзка с отглеждането на детето и че изискването за наличие на съгласие за пътуване в чужбина от другия родител е в съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от СК за общо съгласие при упражняването на родителските права. Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. - чл. 123, ал. 1 от СК. Според чл. 127а, ал. 1 от СК, въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решава по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд. Съгласно чл. 10, ал. 2, изр. второ от Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и че разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, предвижда, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Съдът не е преценил, че само продължителният срок за който е наложена мярката дава основание за отменянето й. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, Седмо отделение