Решение № 13909 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2016 г.

Решение № 13909 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. К. - ст. юрисконсулт, в качеството й на процесуален представител на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р. Б., против решение № 8188/28.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1699/2015 г. на Административен съд - С.-град, с което е отменено Решение № 54/09.01.2015 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р. Б. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са аргументи, че родителите на ответника по касация М. А. И., не попадат в обхвата на понятието "членове на семейство" по смисъла на ДР на § 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не представя писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - С.-град, е уважена жалбата на М. А. И., лице от мъжки пол, роден на 31.01.1980 г. в гр. Б. в Ирак против Решение № 54/09.01.2015 г. на заместник председателя на ДАБ, с което на основание чл. 48, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗУБ във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ е отказал на М. А. И. да се събере на територията на Р. Б. с неговата майка - А. Д. Т. и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по приложение на закона. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че заявените от чужденеца мотиви попадат в предпоставките, посочени в чл. 34, ал. 1 от ЗУБ. Приел е, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените със закон правомощия, при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Административният съд е приел, че чужденецът е с предоставен статут на бежанец и има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б.. Приел е също, че майката на жалбоподателя е чл. на семейството по смисъла на ЗУБ. От представените медицински документи за здравословното й състояние, както и ситуацията в Ирак и протокола за проведеното интервю, съдът е установил, че тя не може да се грижи сама за себе си, поради което е отменил оспореният акт и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, съобразно мотивите на решението. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - С.-град е неправилно. Фактите по спора са правилно установени, а направените въз основа на тях правни изводи са необосновани. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ председателят на ДАБ взема решения по молби за събиране на семейства. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б. Материалноправната предпоставка за вземане на положително за молителя решение предствлява изпълнение на изискването на събиране с чл. от семейството му. Легалното определение на понятието "членове на семейството" за целите на закона е дадено в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. В конкретния случай чужденецът е искал събиране с неговите майка и баща, за които като негови родители законовата предпоставка за събиране е да не могат сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своето дете. Настоящият касационен състав на ВАС, счита, че решаващият съд, неправилно е приел, че са налице фактическите основания за прилагане на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ. Конкретно, съдът неправилно е приел, че майката на касационния ответник изпитва такива страдания, които да налагат съжителството с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. Освен, че е необходима кумулативност от "тежко заболяване" и "чужди грижи", тези грижи трябва да бъдат полагани конкретно от М. А. И., като чужденецът не е представил пред административния орган и пред съда доказателства, сочещи, че неговата майка попада в най - тежката степен на болестта, където е нужна чужда помощ. Основателно е възражението на касатора по делото, че съдът неправилно е приел, че обстоятелството, че сестрата на чужденеца полага грижи за майката е ирелевантно. Напротив- от този факт се установява, че в Ирак има кой да полага грижи за А. Д. Т., поради което не се налага същата да живее в едно домакинство със сина си в РБ. В този смисъл основателен е и доводът на касатора, че тя не е "член на семейството" на жалбоподателя по смисъла на ЗУБ. Напълно ирелевантно е обстоятелството дали майката на чужденеца се нуждае от операция в чужбина. Институтът събиране на семейство не е средство за изпращане на дадено лице на лечение в чужбина. Поради това основателни са изложените от касатора в жалбата доводи, че обстановката в Ирак е ирелевантна при преценката на принципите да се даде разрешение за събиране на семейство. Като е приел, че оспореният акт, с който е отказано на М. А. И. да се събере със своята майка А. Д. Т. на територията на Р. Б. е незаконосъобразен, административният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено и вместо него се постанови отхвърляне на жалбата, срещу процесният административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,