Решение № 13171 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1. Н. Б. П., чрез адв. Р. Николова; 2. Е. Б. П., чрез адв. Г. Милушев и 3. Я. Й. Д., чрез адв. Ц. Здравкова, против решение 1545/06.12.2024 г., постановено по адм.дело 886/2024 г. на Административен съд София област. Касаторът Н. Б. П. обжалва решението, в частта в която е отменена заповед 18-3646 от 29.03.2023 г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София област, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда с [идентификатор], в частта източен близнак на сградата, а именно досежно самостоятелно обособен обект с [идентификатор], записан на наследниците на Б. П. Д.. Счита, че е налице несъответствие между формираната воля на съда, така както е отразено в мотивите, и нейното външно отразяване, така както е отбелязано, в диспозитива на съдебния акт. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и спора да бъде решен по същество като се потвърди обжалвания административен акт. Претендира разноски по представен списък. Касаторът Е. Б. П. поддържа искане за отмяна на обжалваното решение изцяло, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът Я. Й. Д. моли решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че при постановяване на решението, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Изложените съображения в обстоятелствената част на решението не съответстват на диспозитива на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Началника на СГКК София област, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационните жалби. Ответникът Р. Б. Г. също не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са основателни. Производството по делото за втори път е на разглеждане пред ВАС, Второ отделение. Първоначално с решение 58/15.01.2024 г. по адм. дело 715/2023 г. състав на Административен съд София - област е отхвърлил като неоснователна жалбата на Е. Б. П., срещу заповед 18-3646 от 29.03.2023 г. на началник СГКК София област, с която е одобрено изменение на КККР, състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда с [идентификатор], в частта източен близнак на сградата, а именно досежно самостоятелно обособен обект с [идентификатор], записан на наследниците на Б. П. Д., и самостоятелно обособен обект с [идентификатор], записан на наследниците на Б. П. Д.. С решение 8963/18.07.2024 г. по адм. дело 3127/2024 г. на ВАС, Второ отделение е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед 18-3646 от 29.03.2023 г. на началник СГКК София област и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Първата касационна инстанция е проследила доказателствата по делото, от които е направила извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Приел е, че оспорената заповед е издадена в хипотезата на "непълноти или грешки" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. След анализ на събраните по делото доказателства, включително изслушаното по делото заключение на вещото лице, съдът е достигнал до извод за наличието на такова несъответствие, а именно че ПИ с [идентификатор] е нанесен в КККР на гр. Костинброд, както и жилищна сграда - еднофамилна с [идентификатор] е нанесена в КККР на гр. Костинброд, но не са нанесени отделните СОС и че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за попълване на непълноти в КККР. Съдът е обсъдил, че към заявлението, съответно по преписката, са налични представени проекти, от които се установява, че нанасянето на СОС с идентификатори [номер] и [номер] е извършено именно въз основа на одобрен инвестиционен проект. Съдът е приел, че не са налице условията на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР да се приеме, че на втори и трети жилищен етаж са налице два отделни самостоятелни обекти, а налице е един СОС - апартамент на две нива, съответно на втори и трети жилищен етаж, и следва да бъде отразен като един СОС с [идентификатор], на две нива, с обща площ от 150 кв.м. или по 75 кв.м. на всяко ниво. В този смисъл касационният съдебен състав в отменителното си решение е приел, че от допуснатата и приета по делото експертиза не става ясно по категоричен и безспорен начин дали проектът за изменение на КККР в източната част на сграда с [идентификатор] съответства на действителното положение на място за СОС с [идентификатор] и за СОС с [идентификатор]. Посочено е, че вещото лице в отговор на въпрос поставен от съда дава заключение, че проектът частично съответства на действителното положение на място за СОС с [идентификатор], а за СОС с [идентификатор] не съответства, както и че измененията в КККР, предмет на оспорената заповед в източната част на сградата за СОС с [идентификатор] съответства на действителното положение на място, но СОС с [идентификатор] не съответства на действителното положение на място. В случая обаче съгласно оспорената заповед СОС с [идентификатор] е на площ от 75 кв. м., а според вещото лице е налице един апартамент на две нива с площ от 150 кв., което сочи на липса на съответствие. След връщане на делото за ново разглеждане е постановено и обжалваното пред настоящия касационен състав решение. С обжалваното решение административния съд е: 1. отхвърлил като неоснователна жалбата на Е. Б. П. срещу заповед 18-3646 от 29.03.2023 г. на началник СГКК София област, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда в [идентификатор] в частта източен близнак на сградата, а именно досежно самостоятелно обособен обект с [идентификатор], записан на наследниците на Б. П. Д. ; и 2. отменил заповед 18-3646 от 29.03.2023 г. на началник СГКК София област, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда в [идентификатор] в частта източен близнак на сградата, а именно досежно самостоятелно обособен обект с [идентификатор], записан на наследниците на Б. П. Д.. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че при правилно прилагане на разпоредбите на ЗКИР ответникът е заключил, че апартаментът е на две нива, съответно на втори и трети жилищен етаж и следва да бъде отразен като един СОС с [идентификатор], на две нива, с обща площ от 150 кв.м. или по 75 кв.м. на всяко ниво. В диспозитива на съдебното решение съдът отменя заповедта на ответника в тази част, касаеща изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда с [идентификатор], при условие че в мотивите си е възприел, че процедурата е извършена правилно в съответствие със закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От събраните по делото доказателства, включително заключенията на основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза, се установява, че в източната част на сградата фактически не съществува гараж, въпреки че по КККР е отразен самостоятелен обект [номер] като такъв. При огледа вещото лице е установило, че нулевото ниво представлява жилищна площ с разпределение стая, кухненски бокс с трапезария и санитарно помещение, с обща площ 75 кв.м., а следващото ниво е отново с площ 75 кв.м., като двете нива образуват един обединен жилищен обект. Експертизите категорично сочат, че самостоятелният обект с [идентификатор] съответства на действителното положение като обект на две нива с обща площ 150 кв.м., докато самостоятелният обект с [идентификатор] не отразява реално съществуващ обект и представлява погрешно нанесен гараж. Събраните по делото доказателства показват, че изменението на КККР относно СОС [номер] е извършено въз основа на одобрени инвестиционни проекти и в съответствие с Наредба РД-02-20-5/2016 г., според която приоритетно значение имат одобрените архитектурни планове при определяне на границите на самостоятелните обекти. Същевременно изменението относно СОС [номер] е неправилно, тъй като обектът, отразен като гараж, фактически не съществува и не съответства на действителното положение. Първоинстанционният съд е възприел тези фактически констатации в мотивите си, като е приел, че СОС [номер] правилно е отразен като апартамент на две нива с обща площ от 150 кв. м. по 75 кв. м. на всяко ниво, а СОС [номер] не съответства на действителното положение на сградата, но заключението му не намира отражение в диспозитива на процесното решение. Налице е съществено противоречие между мотивите и диспозитива на административния акт. В диспозитива съдът е постановил обратното, като е отменил заповедта в частта относно СОС [номер] и е отхвърлил жалбата относно СОС [номер]. Така постановеният диспозитив е в явен конфликт с мотивите и не изразява истинската воля на съда. Противоречието между мотивите и диспозитива прави решението неправилно, тъй като крайният правен резултат е противоположен на извършените от съда фактически и правни изводи. Освен това неправилното отразяване на доказателствените изводи в диспозитива е довело до неправилно приложение на материалния закон относно индивидуализацията на самостоятелните обекти в КККР. Решението следва да бъде отменено. С оглед на установеното, Върховният административен съд, в настоящия състав приема, че изменението на КККР относно СОС [номер] е правилно и законосъобразно, тъй като този обект действително съществува като двуетажен жилищен обект в съответствие с одобрените архитектурни проекти и с фактическото положение. Следователно заповедта на СГКК София област следва да бъде потвърдена в тази част. От друга страна изменението относно СОС [номер] е неправилно, тъй като този обект не съществува в действителност, поради което първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил жалбата относно него и е оставил в сила неправилното отразяване в кадастралната карта. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, в частта досежно СОС [номер] и е отменил заповедта, в частта за СОС [номер], административният съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това то следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК и във вр. с чл.227, ал.1 от АПК, предвид повторно разглеждане на делото пред ВАС, делото следва да бъде решено по същество, като: 1. се отмени заповедта, с която е одобрено изменение на КККР, състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда с [идентификатор], в частта източен близнак на сградата, а именно досежно самостоятелно обособен обект с [идентификатор] като неправилно отразяващо фактическото положение насградата; и 2. се отхвърли оспорването на заповедта, в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри , състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда в [идентификатор] в частта източен близнак на сградата, а именно досежно самостоятелно обособен обект с [идентификатор]. Предвид изхода на спора, Е. Б. П. следва да бъде осъдена да заплати на двамата касатори Н. Б. П. и Я. Й. Д. поотделно направените по делото разноски, както следва: на Н. Б. П. - общо сума в размер на 820 (осемстотин и двадесет) лева и на Я. Й. Д. сума в размер на 70 (седемдесет) лева, съгласно представените към делото доказателства за направата им - договор за правна защита и съдействие от 19.12.2024 г., вносни бележки за платени д.т. и списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, чл. 222, ал. 1 и чл.227, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение