Решение № 13147 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9335/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на У. И. С., чрез адв. Гебрев, срещу решение 974 от 26.07.2024г., постановено по адм. дело 253/2024г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед РД-420/15.11.2022 г. на зам. кмета на Община Божурище. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът зам. кмета на Община Божурище, чрез юрк. , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците А. В. С. и В. В. С. не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед РД-420/15.11.2022 г., издадена от зам. кмета на община Божурище, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж масивна ограда на УПИ ІІІ-110, кв. 12, м. Белица по плана на [населено място], с височина 1.65 м, дължина 12.60 м и ширина 25 см., с посочен административен адрес, като изпълнен без строителни книжа. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден преди 1987г. /около 1979г/ , но не може да се ползва от режима за търпимост по §16, ал.1 от ДР на ЗУТ , тъй като не отговаря на техническите правила и норми по ЗТСУ /ом./ и Наредба 5/1977г. за правила и норми на ТСУ/отм./, като не съответства и на действащия план. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. В изпълнение на задължителните указания по отменително решение 2342 от 28.02.2024 г. по адм. дело 5772/2023 г. по описа на ВАС, първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебния контрол при повторното разглеждане на делото е единствено търпимостта на незаконния строеж в някоя от четирите хипотези за търпимост по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Този извод е правилен, тъй като касационната инстанция , отменяйки решение 294 от 20.03.2023 г. по адм. дело 1245/2022 г. по описа на Административен съд София област, в частта, с която е отменена заповед РД-420/15.11.2022 г. на зам. кмета на община Божурище е приела, че заповедта е с ясно очертан предмет на премахване , като процесната ограда безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, за който е необходимо строително разрешение по арг. от чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ и чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Предвид горното се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за неяснота в предмета на премахване и несъответствие с фактическото състояние на място на процесната ограда. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, за който не се представят строителни книжа и пред двете съдебни инстанции, т.е. заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Установена е по безспорен начин и нетърпимостта на процесната ограда в приложимата хипотеза по §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, тъй като твърденията на С., че оградата съставлява част / външна стена/ от разрушена стопанска постройка не се подкрепят както от СТЕ, така и от гласните доказателства. В плана от 1989г. фигурира паянтова стопанска сграда /ПС/, а не масивна постройка, поради което без допълнителни реконструкции на тази постройка е невъзможно процесната й външна стена, понастоящем ограда, да е масивна. Изложеното сочи на недопустимост на незаконния строеж по действащия ПУП, дори и при игнориране на констатациите на СТЕ за разминаване с регулационните граници. Предвид това не е налице и твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение по отношение компетентността на вещото лице при съвместяване на границите, както и дали е реализирана улицата тупик. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж,който не се ползва от защитата по §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и е подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът С. дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,