Решение № 2620 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2014 г.

Решение № 2620 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. С Решение № 304 от 4.02.2014 г. по адм. д. № 3410 по описа за 2012 г. Административен съд Пловдив по жалба на Миглена Стоянова Зайкова, с ЕТ "Миглена Зайкова", от гр. Чепеларе, ул. "Беломорска", № 24, вх. Б, ет. 3, ап. 13, е изменил Ревизионен акт № 211106527/14.03.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с Решение № 682 от 14.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - Пловдив, с който на ревизираното лице са определени данъчни и осигурителни задължения, ведно с начислени лихви, възлизащи на общата сума от 41 073,70 лв., като е намалил: 1. размера на начисления допълнително ДДС на 33 637,85 лв. и размера на определените лихви на 1 504,40 лв., 2. определения размер на дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. на 902,39 лв., и размера на определените прилежащи лихви на 84,54 лв., 3. размера на установените допълнително задължения за осигуровки на общо 905,17 лв. /477,28 лв. ДОО, 164,58 лв. ДЗПО, 263,33 лв. за ЗО/ и съответната лихва за трите вида осигуровки - на 138,46 лв. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 1 331,47 лева. Г-жа Зайкова е подала касационна жалба против решението, в частта му, с която са установени посочения размер публични вземания, а директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП е оспорил решението само в частта по т. 1 относно намалението на размера на лихвите върху главницата на определените задължения по ЗДДС. Съдебното решение, в частта за определяне на публични вземания главница и лихви за разликата между посочените в диспозитива на съдебното решение и определените с РА, с изключение на тази за лихвите по ЗДДС по т. 1 на решението в размер до 5 310,25 лв., е влязло в сила. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в посочената по-горе част е неправилно, защото съдът без основание потвърдил изводите на органите по приходите, че са били налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Неправилно са кредитирани обясненията на доставчиците за извършване на облагаеми доставки на хранителни стоки с получател ревизираното лице, фактурите, за което не са осчетоводени при получателя, защото доставчиците имали интерес от такива декларации. Съдът не взел предвид, че РА е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и при липса на мотиви, което е попречило на правото на защита на адресата на акта. Иска се отмяна на РА изцяло и присъждане на разноски. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" се твърди, че съдебното решение в посочената по-горе част е неправилно. По грешка съдът отменил РА в частта за лихвите по ЗДДС за разликата над 1 504,40 лв. до 5 310,25 лв. При намаление на главницата на ДДС за 2010 г. с 48,34 лв., намалението на лихвата, съгласно заключението на вещото лице е 5,88 лв. С последната сума е следвало да бъде намалено задължението за лихви от 5 316,14 лв. на 5 310,25 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице и основателност на тази на директора на Дирекция "ОДОП" в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество - жалбата на ревизираното лице - неоснователна, а тази на Директора на Дирекция "ОДОП" - основателна, поради следното: С ревизионния акт, издаден при повторна ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив, е начислен допълнително ДДС за данъчни периоди 22.08.2008 - 31.07.2011 г. в размер общо на 33 686,25 лв. и са определени лихви в размер общо на 5 316,14 лв.; определен е дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 915,75 лв., ведно с прилежащи лихви от 82,75 лв., а също са установени допълнително задължения за ДОО - главница 490,20 лв. и лихва 88,16 лв., за ДЗПО-УПФ - главница 169,04 лв. и лихва 30, 41 лв., и за ЗО - главница 270,46 лв. и лихва 24,54 лв. За да потвърди оспорения РА относно по-голямата част от установените с него задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, първоинстанционният съд е приел, че констатациите на органите по приходите за наличие на укрити приходи от продажби на хранителни стоки са обосновани, защото при проверки на доставчици на ревизираното лице е установено издаването на редовни данъчни фактури, някои от които подписани от ревизираното лице като получател, платени, отразени в дневници за продажби, в справки-декларации и в счетоводствата на доставчиците, но неосчетоводени при ревизираното лице, а в същото време предметът на доставките е реализиран в търговския обект на ревизирания търговец. От всички процесни фактури, съгласно допълнителното заключение на вещото лице, две са отразени в дневници за покупки и аналитична оборотна ведомост на ревизираното лице и със сумите по тях съдът е намалил определената в РА данъчна основа, съответно - намалил е общата главница на задълженията по ЗДДС с 48,34 лв. и останалите публични задължения, съгласно диспозитива на решението. Първоинстанционният съд правилно е преценил наличието на основание за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. С основание съдът е взел предвид, че намерените в счетоводствата на доставчиците данъчни фактури с получател ревизираното лице не са били оспорени в първоинстанционния процес изрично, освен това една част от тях носят подпис на ревизираното лице, а разпитани като свидетели представляващите доставчиците са потвърдили доставките на стоките до обект на ревизирания търговец и всички обстоятелства по тези доставки. Съдебно-счетоводната експертиза, която е проверявала и счетоводствата на доставчиците, е дала заключение, че фактурите са отразени в дневници за продажби и справки декларации от доставчиците, а прихода от тях също е осчетоводен. При това, неоснователни са касационните оплаквания, че доставчиците имат интерес от декларациите си, с които потвърждават извършването на доставките. Това е така, защото от осчетоводяването на фактурите, следва задължение за тях за ДДС и за корпоративен данък върху приходите като част от финансовите резултати за съответните данъчни периоди. Гласните доказателства също подкрепят направените от съда фактически изводи и относно тях първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви. Неоснователно, а и неконкретно е касационното оплакване за допускане на съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на РА. Отделно от това, РА не би могъл да бъде отменен само поради съществено нарушаване на правилата по издаването му. Неоправдано е и оплакването за липса на мотиви в РА. Съдебната практика на ВАС е непротиворечива, че изложените в ревизионния доклад фактически и правни основания за определяне на публични задължения осигуряват правото на защита на ревизираното лице и се считат за мотиви и на РА. Основателно в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" се твърди, че при намаляване на общата главница на данъчното задължение по ЗДДС за данъчни периоди 22.08.2008 - 31.07.2011 г. с 48,34 лв., съответната обща лихва неправилно е намалена от 5 316, 14 лв. на 1 504, 40 лв. Намалението следва да бъде в размер на 5,88 лв., така че коректният размер на лихвата е 5 310,25 лв. В този смисъл първоинстанционното решение подлежи на отмяна в съответната част и следва да се постанови ново по същество, с което жалбата против тази част на РА бъде отхвърлена. При този изход на процеса, на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 496,35 лв. /върху интерес разликата между 5 310,25 лв. и 1 504,40 лв. = 3 805,85 лв./ по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,