Решение № 7969 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5289/2014 г.

Решение № 7969 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5289/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби подадени: 1/ от Ангел Трендафилов Шарков, от гр. Пазарджик, чрез процесуалния му представител - адв. Петкова, против Решение № 127/28.02.2014 г. по адм. дело № 453/2013 г. на Административен съд - Пазарджик, с искане за отмяната му като нищожно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК; 2/ от Иванка Трендафилова Шаркова, от гр. Пазарджик, чрез пълномощника й - адв. Петкова, против същото решение по адм. дело № 453/2013 г. на Административен съд - Пазарджик, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: началникът на СГКК - Пазарджик, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответницата Любка Трендафилова Георгиева, чрез пълномощника й - адв. Добрев, изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Ответниците: Лилка Машева Шаркова, Йорданка Трендафилова Петкова и Светла Гицова Шаркова, редовно призовани, не се явяват. Ответникът: кметът на община - Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са основателни. С решението, което се обжалва, Административен съд - Пазарджик е отменил Заповед № КД-14-13-200/13.05.2013 г. на началника на СГКК - Пазарджик, издадена на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, с която е одобрено изменението на КККР на гр. Пазарджик, одобрена със заповед от 28.10.2008 г. на ИД на АГКК, по заявление на Ангел Георгиев Шарков, представляващо "промяна на граница между съществуващи обекти в КККР" и е отхвърлил жалбата на Ангел Георгиев Шарков против същата заповед. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че жалбата на Любка Трендафилова Георгиева срещу посочената заповед е основателна, а жалбата на Ангел Георгиев Шарков е неоснователна. По отношение на първата е установил, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - съставения АНГ по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, не е подписан от оспорващата и останалите заинтересовани страни, а неподписването му означава, че е "налице спор за материално право, който следва да бъде решен по съдебен ред". По отношение на втората жалба е приел, че е неоснователна, поради това, че за обектите, за които не е допуснато изменение в КККР е налице спор за материално право. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, установени в чл. 127, ал. 1, чл. 142, ал. 1, чл. 168, ал. 1 и 2, чл. 171, ал. 2 и 4 и чл. 172а, ал. 2 от АПК. Преди постановяване на решението, съдът е следвало да установи предметните предели на подадените жалби, относимите за тях правно-релевантни факти, за които да събере доказателства, чрез даване указания до страните и служебно. Едва тогава би могъл да извърши преценка за законосъобразността на оспорената заповед изцяло или в частите, в които се оспорва, като проверката му е за наличие на всички основания за отмяна по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, както и за нищожност, независимо от посочените такива от жалбоподателите. Към решението си е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните изводи, които произтичат от тях. В случая, в нарушение на посочените процесуалноправни норми съдът е постановил решението си, към което липсват мотиви, от които да личат становищата на страните и фактите по делото, както и правни изводи за нищожност на заповедта, респ. за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 4 и 5 от АПК. Преди всичко обаче съдът не е установил правилно предмета на обжалване по двете жалби, съобразно отразените в тях обстоятелства и искания, което е следвало да направи на първо място. Не е указал на оспорващите, че съобразно чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от АПК, жалбите им трябва да съдържат точно и ясно означение на обжалвания административен акт или на частта от него, с която не са съгласни, указания в какво се състои незаконосъобразността му, както и какво е искането им до съда. Това е било необходимо, тъй като от жалбата на Любка Георгиева, се вижда, че не е съгласна с една част от заповедта, а в защитата по същество поддържа отмяна на цялата заповед, а жалбата на Ангел Шарков е по отношение на отказ за изменение на КККР спрямо конкретно посочени обекти - гараж и избени помещения, които не са предмет на заповедта, поради което е следвало да бъде уточнено кой акт обжалва. Поради посочените нарушения съдът не е установил надлежно фактите, съответно правните му изводи за нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и за наличие на спор за материално право по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР са неправилни, тъй като преди това е следвало да установи, в коя хипотеза на изменение на одобрената КККР е издадена процесната заповед, което не е направено. По изложените съображения касационните жалби се явяват основателни, в частта им, с която се поддържа неправилност на обжалваното решение. Като неправилно, на посочените по-горе основания, същото следва да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от самото начало, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, относими към редовността, допустимостта и основателността на подадените жалби. При този резултат и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за разноски на ответника Георгиева дължи произнасяне първоинстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение