Решение № 4477 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10275/2016 г.

Решение № 4477 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10275/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - Ш. (ОДМВР - Ш.), чрез процесуалния му представите главен юрисконсулт И. И., против решение № 69 от 6.07.2016 г., постановено по адм. дело № 77/2016 г. по описа на Административен съд - Ш. (АС - Ш.), с което е отменена негова заповед № УРИ 372з-159 от 25.01.2016 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение на първоинстанциония съд, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно са обосновани изводи за законосъобразност на отменения административен акт и наличие на основания за налагане на наказание, в условията на системност на нарушенията. Иска се отмяна на решението и да бъде постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата против постановената заповед за налагане на наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът - Н. В. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното решение, Административен съд - Ш. е отменил заповед № УРИ 372з-159 от 25.01.2016 г. на директора на ОДМВР-Ш., с която на младши инспектор Н. В. Б. - младши автоконтрольор II степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност в сектор "Пътна полиция", отдел "Гранична полиция" при ОДМВР - Ш. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Основанието за налагане на дисциплинарното наказание са системни нарушения по смисъла на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съответно чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 201, ал. 1, т. 2, чл. 206, ал. 1, чл. 195, ал. 1 и чл. 210 от ЗМВР, изразяващи се в невъвеждане в работен режим на микрофон и липса на аудио запис при контакти с граждани, както и неуплътняване на работното време, на конкретно посочените в заповедта пет дати.

Административният съд е приел, че заповедта, предмет на контрол, е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Приел е, че не е доказано по несъмнен начин извършването на нарушенията по пункт първи и трети от заповедта - невъвеждане в работен режим на микрофона, част от АИС "ВПК", като се е позовал на показанията на разпитаните свидетели М. Г. и П. П., според които е имало устни указания при посещение на ПТП микрофоните да не се ползват задължително. Нарушенията по пункт 2 и 4 от заповедта, съдът също е приел за недоказани, тъй като е възможно служителят да е ползвал време за почивка и хранене в посочените в заповедта времеви периоди. С оглед посоченото, при прието за установено само едно дисциплинарно нарушение - това по пункт пети от заповедта, съдът е обосновал и липса на системност на нарушенията и е отменил оспорения акт.

Така постановеното решение е допустимо, валидно, но е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като е необосновано и материално незаконосъобразно.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и съдържа всички реквизити по чл. 210 от ЗМВР, съответно не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Законосъобразен е и изводът, че при издаване на административния акт са спазени и разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, поради което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Не може да бъде споделен обаче изводът на съда за противоречие на оспорената заповед с материалния закон, поради неустановяването на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения.

Видно от приложените по делото справки № 869р-6388 от 27.11.2015 г., № 869р-7016 от 30.12.2015 г., № 869р-279 от 12.01.2016 г., обективиращи резултатите от основната и допълнителните проверки, както и от утвърдените със заповед № 8121з-197 от 19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи Указания за работа на полицейските служители със системите за видео наблюдение, както и от протоколите за преглед на оптичен носител и за оглед на веществени доказателства, от писмото на директора на дирекция "КИС" - МВР - № УРИ-5290р-6520 от 15.04.2016 г., и писмените доказателства за проведени обучения и запознаване с указанията и системата, както и от показанията на свидетелите В. Е. Г., С. З. И., А. Т. Т., Ф. А., М. Г. М., Д. В. С., З. К. и от извършените от съда констатации от огледа в съдебно заседание на представените веществени доказателства, отразени в протоколите от 20.04.2016 г. и 25.05.2016 г. (поправка на техническа грешка в протокола от 20.04.2016 г.), категорично се установява, че нарушенията са извършени.

От описаните доказателства по несъмнен начин е установено, че Н. Б. е осъществил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, изразени чрез бездействия, а именно:

1. На 5.09.2015 г. за времето от 10.26 часа до 10.30 часа, от 10.33 часа до 10.40 часа, от 10.42 часа до 11.16 часа на път I-2, както и за времето от 14.24 часа до 14.25 часа, от 14.28 часа до 14.29 часа и от 14.42 часа до 14.53 часа, като водач на автомобил с рег. № 6720 АР, в екип ППК "Я. 9" не е въвел в работен режим предоставения му по служба микрофон, инсталиран в служебния автомобил, в резултат на което липсва аудиозапис при контактите му по служба с граждани по повод оформяне на ПТП, при вземане на отношение спрямо Х. С. с глоба по цитиран фиш и Д. П. с глоба по цитиран фиш, с което е проявил небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение на заповед.

1. На 5.10.2015 г. за времето от 04.13 до 05.00 часа в гр. Ш. като водач на служебен автомобил с рег. № 7000 АК, в екип ППК "Я. 9" не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камерата в автомобила е видно, че спи на предна лява седалка на служебния автомобил.

1. На 8.10.2015 г. в гр. Ш., за времето от 22.23 часа до 23.10 часа като водач на служебен автомобил с рег. № 6720 АР в екип ППК "Я. 9" не е въвел предоставения му по служба микрофон в работен режим, при обслужване на ПТП, като липсва аудиозапис от контакта му с гражданина Кузманов - проявена небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение на заповед.

1. На 9.10.2015 г. в гр. Ш. като водач на служебен автомобил с рег. № 6720 АР, в екип ППК "Я. 7", за времето от 6.38 часа до 7.17 часа не уплътнил работното си време, тъй като от записа на камерата е видно, че спи на предна седалка на служебния автомобил.

1. На 13.10.2015 г. за времето от 05.00 часа до 06.11 часа в гр. Ш. като старши в екип на ППК "Я. 9" със служебен автомобил с рег. № 6720 АК не е уплътнил работното си време, защото спи на задната седалка на служебния автомобил.

От доказателствата се установява, че наказаният служител на датите 5.09.2015 г. и 8.10.2015 г., в посочените екипи, е посетил ПТП, но за контактите с гражданите не е наличен аудиозапис. П. за тази липса, които са приети от решаващия съд като изключващи виновното поведение на служителят не се възприемат от настоящия съдебен състав като основателни и не го освобождават от задълженията му, за които е уведомен писмено. Наличието на устни разяснения за невключване на микрофоните, дори и да се приеме, че такива са установени, които противоречат с писмените указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. не могат да бъдат основание за нарушение на министерската заповед. Освен това трудно може да бъде споделен и изводът на съда, че устни разпореждания са установени. Съдът е дал вяра само на двама от свидетелите - другите двама членове на екипите, при дейността на които са констатирани нарушенията, които очевидно са заинтересовани, а не е дал вяра на цитираните по-горе свидетели, които са заемали ръководни длъжности и отричат да са давани устни указания за неизползване на микрофоните при посещение на ПТП. От огледа на веществените доказателства, категорично се установява, че и при двете ПТП е налице контакт с граждани, в противовес на приетото от съда. Липсват каквито и да са доказателства за наличие на други причини, в това число и технически, обосноваващи липсата са аудиозапис. Н. се спори по делото, че служителят е запознат с цитираните указания, като спазването на МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. и утвърдените с нея правила са част от служебните му задължения, съответно неспазването им правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение нарушенията на датите - 05.10.2015 г. и 09.10.2015 г. - пункт втори и четвърти от заповедта. За да приеме липсата на нарушение, съдът е счел, че периодите на неуплътняване на работното време, съвпадат с периоди на "време за хранене" и "време за отдих", съгласно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето на отдих и почивките на държавните служители от Министерството на Вътрешните работи (Наредбата). С. Н. и заповедите на директора на ОДМВР - Ш., с които е създадена организация за ползването на посочените почивки, определеното време за хранене и време за отдих се ползва след разрешение на дежурните в оперативните дежурни части (ОДЧ), като ползваното време се отразява в часовите графици. След релевантния период е създаден регистър за ползването на почивки, който се води от дежурните при ОДЧ. Съдът е посочил, че тъй като от записите не са установени периоди за хранене и почивки, то доколкото периодите, за които е прието неуплътняване на времето съвпадат приблизително с продължителността на периода за хранене (30 минути) и период за почивка, то не е налице неуплътняване на работното време.

Този извод е необоснован. Липсват доказателства, служителите от наряда, в това число и жалбоподателя да са поискали разрешение от дежурния от ОДЧ за ползване на време за хранене и време за отдих. От записите също не се установява жалбоподателят да е бил в служебния автомобил поради обстоятелства, касаещи ползване на време за отдих или хранене. В противоречие с изискванията на заповед № 372з-1544/30.06.2015 г., на директора на ОДМВР-Ш., относно организацията, разпределянето и отчитането на работното време на служителите в ОДМВР-Ш., не е поискано разрешение, не е осъществяван и контрол по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, което налага същият да е извън служебния автомобил. Съгласно нормативната рамка времето за хранене и отдих следва да се ползва между петия и осмия час на дежурството. В случая липсва каквото и да е отразяване в отчетните документи на време за отдих и хранене, поради което напълно необосновано съдът е приел, че времевите периоди в заповедта са именно такива. Правилно е прието за установено от административния орган неуплътняване на работното време, което правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР.

При извършени повече от три нарушения, в случая пет, в продължение на една година, то законосъобразно на същия е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Налице е системност на дисциплинарните нарушения по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Наказанието е наложено в предвидения минимум и съобразно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми, поради което достигайки до противоположен правен извод АС - Ш. е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2, във вр . с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд следва да се произнесе по същество, като отхвърли първоначалната жалба на Н. В. Б. против заповед № УРИ 372з-159/25.01.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР-Ш. като неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 400 лв. общо за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение