Решение № 11807 от 19.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на И. Дойчев и Й. Дойчев против решение 570 от 05.04.2022 г. по адм. дело 967/ 2021 г. на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени жалбите им против отказ изх. 01-466835/ 10.03.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Пловдив за изменение на кадастрална карта на гр. Асеновград. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излагат съображения, че са налице основания за промяна на кадастралната карта с нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 00702.7.326.1 по КККР на гр. Асеновград, тъй като представеният проект съответства на фактическото положение и отразява съществуващите в сградата самостоятелни обекти в какъвто смисъл са и представените доказателства. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на началника на СГКК- Пловдив да бъде отменен или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират присъждане и на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на СГКК- Пловдив не изразява становище. Ответницата Е. Гичева оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила като й се присъдят направените по делото разноски съобразно представените доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледана по същество, касационните жалби са основателни. Решението на Административен съд Пловдив е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд неправилно приема, че отказът на началника на СГКК- Пловдив да изменени КК на гр. Асеновград, изразяващо се в нанасяне на самостоятелни обети в сграда с идентификатор 00702.7.326.1, е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Изводите на първоинстанционния съд, че между касационните жалбоподатели, притежаващи общо 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор 00702.7.326 по КККР на гр. Асеновград и построената в него жилищна сграда с идентификатор 00702.7.326.1 и ответницата Гичева, която се легитимира като собственик на другата половина от имота и сградата, е налице спор за собственост и отказът на административния орган да одобри заявеното изменение, изразяващо се в нанасяне на три самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 00702.7.326.1 по КККР на гр. Асеновград, съответства на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, са незаконосъобразни и в противоречие с представените доказателства. По делото е установено, че сградата, предмет на исканото изменение, която е заснета като еднофамилна в КК на гр. Асеновград, одобрена през 2004 г. от изпълнителния директор на АК, фактически се състои от три самостоятелни жилища (апартаменти) с отделни входове. Обектите съществуват реално като всеки се състои от дневна, стая с кухненски бокс, баня с тоалетна, килер и коридор. По своите очертания и квадратура обектите съответстват на проекта и обяснителната записка, представени от заявителите. Няма данни за ново строителство, надстрояване или пристрояване на сградата, както и за промени в местоположението на вътрешните стени на отделните жилища. В този смисъл са заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, удостоверението, издадено от община Асеновград и нот. акт 152, дело 2458/1998 г. При тези факти административният съд неправилно приема, че материалноправните предпоставки на чл. 54, ал. 2 ЗКИР за постановяване на оспорения отказ на началника на СГКК- Пловдив са изпълнени. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние обективират непълноти или грешки по смисъла на §16 от ДР на ЗКИР, които се отстраняват по реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР. В случая събраните по делото доказателства, включително проверката на място, установяват несъответствие в заснемането на сграда с идентификатор 00702.7.326.1 по КККР на гр. Асеновград спрямо фактическото положение, тъй като в КК не са отразени съществуващите в сградата три самостоятелни жилища, обекти на кадастъра по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Поради това следва да се приеме, че е налице непълнота по смисъла, изяснен по-горе, която следва да бъде отстранена с одобряване на исканото изменение, като очертанията на схемите на самостоятелните обекти в сградата с идентификатор 00702.7.326.1 по КККР на гр. Асеновград се отразят съгласно представения проект и действителното им положение. В случая обратно на поддържаната от административния орган и ответницата Гичева и възприета от първоинстанционния съд теза, спор за материално право не е налице, тъй като исканото изменение се изразява в нанасяне на самостоятелните обекти в сградата с очертанията и в границите, в които реално съществуват. Вътрешните стени и граници на обектите не се променят, а данните за собствеността в КРНИ се запазват съобразно представените титули за собственост, още повече че принципно промените в данните в КККР не засягат вещноправния статус на имотите, тъй като не водят нито до възникване нито до погасяване на материални права. Ето защо предпоставките на чл. 54, ал. 2 ЗКИР не са изпълнени и отказът на началника на СГКК- Пловдив да одобри исканото изменение на това основание е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е основателен. Представените по делото доказателства са обсъдени избирателно и едностранчиво, а не в съвкупност. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза не е обсъдено с останалите доказателства. Не са съобразени и представените писмени такива относно фактическото положение на сградата, предмет на исканото изменение. Всъщност всички представени доказателства са изброени в съдебния акт, но не са разгледани и анализирани от съда, а в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК направените изводи по съществото на спора са декларативни и не са подкрепени от мотиви, обосновани от събраните доказателства. По тези съображения настоящата инстанция приеме, че оспореното решение на Административен съд Пловдив следва да бъде отменено и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал.1 АПК, се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на началника на СГКК Пловдив изх. 01-466835/ 10.03.2021 г. да бъде отменен, а преписката изпратена на административния орган за произнасяне по заявлението на И. Дойчев и Й. Дойчев с вх. 01-466835/09.10.2020г. съобразно дадените указания. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции Агенцията по геодезия, картография и кадастър, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отменения административен акт (чл. 143, ал. 1 във връзка с §1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати на касационните жалбоподатели сумата 2320.00 лв., представляваща разноски пред двете съдебни инстанции, включващи 460.00 лв. възнаграждение на вещо лице, 1700.00 лв. възнаграждение за адвокат и 160. 00 лв. държавна такса. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1АПК, Върховният административен съд, второ отделение,