Решение № 13370 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2012 г.

Решение № 13370 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадена касационна жалба от Елена Илиева Васкова и Надя Иванова Ненчева, чрез процесуалния им представител - адвокат Симеон Миков, против решение № 3727 от 02.07.2012 г., постановено по адм. дело № 5130 по описа за 2011 г. на Административния съд - София-град. В жалбата са развити оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяната му и решаване на спора по същество, като бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Столичната община, с писмено становище оспорва основателността й, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, в което намира подадената касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил изцяло предявения от Елена Илиева Васкова и Надя Иванова Ненчева срещу Столичната община иск за сумата 300 000 лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), представляваща обезщетение за имуществени вреди като последица от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в премахването на сграда, разположена в УПИ ХVII-270а, ж. к. "Гърдова глава", ул. "Маринковица" № 13 по плана на София. Съображенията за това са били, че тези действия са били предприети от общината въз основа на заповед № РД-20-99 от 23.09.2010 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столичната община, което не ги правело незаконосъобразни. На второ място, съдът е приел, че видно от представен по делото АОС № 944 от 2002 г., съборената постройка е била актувана като общинска собственост. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, като последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. В случая е неприложима материалноправната норма на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като действията по събарянето на сградата са били предприети въз основа на влязъл в законна сила административен акт - посочената по-горе заповед на директора на Дирекция "Контрол по строителството". По делото не са представени доказателства, а такива не се сочат и с касационната жалба, тази заповед да е била отменена по съответния ред. Само това обстоятелства е било достатъчно, за да бъде отхвърлен предявеният иск. Неоснователни са и останалите оплаквания, развити в касационната жалба, досежно валидността на представения по делото акт за общинска собственост за въпросния имот. Това е така, защото този акт се ползва с доказателствена сила за установените в него обстоятелства до доказване на противното. Съобразно постоянната практика на Върховния административен съд противното може да бъде установено само по общия исков ред - арг. от чл. 64, ал. 2 ЗОС. Поради това твърдението на касатора за нищожност на този акт е неоснователно, тъй като актът за общинска собственост не е бил оборен по съдебен ред, нито е бил прогласен за нищожен. Ето защо е законосъобразен e и вторият извод на съда - че не е била доказана от ищците тяхната легитимация като собственици на премахнатата полумасивна сграда на един етаж със застроена площ 145 кв. м, както и че липсват данни за идентичност между процесната сграда - обект на изпълнителните действия, и сградата от 47,15 кв. м, описана в нотариалния акт от 1923 г. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Воден от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,