Решение № 5325 от 2.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности- София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Митева, срещу решение 4405 от 02.07.2021 г., постановено по адм. дело 2848/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Дан и Ник 2019 ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С958-0455577 от 25.02.2021г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности - София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена ПАМ запечатване на търговски обект и забрана на достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ЗПАМ е незаконосъобразна при безспорно и доказано извършване на нарушение и при наличие на мотиви за продължителността на срока на запечатване на търговския обект. Счита, че определения срок на наложената ПАМ е съобразен с целта на закона. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против административния акт. Претендира разноски по делото. Ответникът Дан и Ник 2019 ЕООД, чрез адв. Иванов оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото в размер на 500 лв., съобразно представен списък и доказателства за платен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ на началник на отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол- София при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бърза закуска, находящ се в гр. София, бул. Прага 14, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, издадена по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б а ЗДДС и чл. 187 ЗДДС. На 16.02.2021г. в 15.00 ч. е извършена проверка от органите по приходите в търговския обект. Извършена е контролна покупка на 2 бр. кебапчета и 1 бр. питка хляб на обща стойност 3.50 лв., заплатена в брой, за което не е издаден фискален бон от намиращо се в обекта, работещо, въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство. При проверката е установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 101.74 лв. Пред първоинстанционния съд е установен фактът на извършване на нарушението. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е мотивирал продължителността на срока на запечатване на търговския обект с аргументи за начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние, както и със степента му на обществената му опасност, но не става ясно начинът на организиране на отчетността, който е довел до извършване на нарушението. Според съда, заповедта е незаконосъобразна, защото определеният 14 дневен срок е прекомерно дълъг и не е съобразен с тежестта на нарушението. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 2 бр. кебапчета и 1 бр. питка хляб на обща стойност 3.50 лв. Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен Мотиви относно продължителността на срока, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. В изложените мотиви от органа изобщо не е обсъдено наличието на касова разлика, нито е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Настоящият състав намира, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение. При всяко положение обаче, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение