Решение № 9785 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2010 г.

Решение № 9785 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Янка Атанасова Боева от гр. Варна е подадена чрез упълномощен адв. Станислава Стоева, против Решение № 1639 от 13.10.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, първо отделение, Х състав по адм. д. № 2943/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката твърди, че като собственик на имоти № № 2733 и 2736 с отмяната на оспорената заповед остава без достъп до път. Според касаторката административният орган има право и възможност да одобри плана така, че да създаде имоти, отговарящи на градоустройствените норми и дали това е са сметка на един или друг имот е въпрос по целесъобразност. Втората касационна жалба против горепосоченото решение е подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна. Този касационен жалбоподател излага съображения за допуснати съществени нарушения при конституирането на страните, тъй като собственикът на имот № 4187, засегнат от предложения вариант от вещото лице, не е конституиран като страна по делото, поради което съдебният акт е неизпълним. Според касатора присъдените разноски в полза на Иван Желев и на Светла Бояджиева са недоказани и адвокатските възнаграждения от 800 лв. и 600 лв. са завишени. Ответниците - Иван Димитров Желев, Мария Йорданова Желева, Иванка Петкова Йоцова, Светла Цветкова Бояджиева и Надя Цветкова Георгиева оспорват касационните жалби чрез упълномощен адв. Иванова, която в съдебно заседание и с писмен отговор пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и отхвърляне на жалбите срещу него като неоснователни. Заинтересованите страни - Петко Атанасов Атанасов, Недка Петрова Атанасова, Росица Стоянова Чонева, Петър Стоянов Атанасов, Зафирка Димитрова Тодорова, Параскева Андонова Статева, Янка Кирилова Каркаленджева, Трендафил Петков Киров, Марина Василева Тодорова, Ахмед Феранов Ахмедов, Господин Панайотов Господинов, Тодор Тодоров Жейнов, Панайот Николов Баналиев, Станимир Йорданов Василев, Даниела Георгиева Василева, Георги Атанасов Димитров, Снежана Паунова Димитрова, Янка Димова Петрова, Христо Христов Петров и кметът на община Варна не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационните жалби, защото липсват нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които да налагат отмяна на решението на Административен съд - Варна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното Решение № 1639 от 13.10.2009 г. е отменена по жалби на Иван Димитров Желев, Мария Йорданова Желева, Иванка Петкова Йоцова, Светла Цветкова Бояджиева и Надя Цветкова Георгиева, Заповед № РД-08-7706-178/ 05.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, землище Виница, област Варна, в частта за имоти № № 4190, 9646, 4191, 2731, 2729, 2857, 2732, 2736, 2795, 2737, 2738. Преписката е върната на областния управител на област Варна за съобразяване плана на новообразуваните имоти в отменената част със законовите изисквания и указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Областният управител е осъден за заплащане на разноски - адвокатско възнаграждение на Иван Димитров Желев в размер на 800 лв. и на Светла Цветкова Бояджиева в размер на 600 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е обсъдил подробно всички документи - нотариални актове, легитимиращи страните като собственици на процесните имоти, така както го задължава разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от АПК. В мотивите на обжалваното решение е прието, че на съдебен контрол в производството по § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ подлежи законосъобразността на заповедта на Областния управител, като от съществено значение е спазването на материално и процесуалноправните норми, както съобразяването на правния интерес на лицата, установили правото си на собственост върху конкретно посочените имоти НПИ № 4190 и НПИ 2738, който интерес се свързва с нарушено право на собственост при изготвянето на ПНИ. Първоинстанционният съд е констатирал, по приетите по делото доказателства, че процесните НПИ № 4190 и НПИ 2738 са записани в регистъра към ПНИ на други собственици, както и при отразяването на площта на имотите е установено, че същата е намалена и не съответства на приложените документи за собственост, което е съществено нарушение на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Това нарушение е наложило извода на съда, че при издаване на процесната заповед не са съобразени условията по чл. 28 от ППЗСПЗЗ за обособяване на новообразуваните имоти и планът за новообразуваните имоти в двете му части - текстова и графична не съответства на законовите изисквания относно местонахождение, граници и съседи. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и данните по делото, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Варна точно е констатирал, че спорните имоти № 4190 и № 2738 не са били обект на земеделска реституция и не са придобити от бивши ползватели и след като са включени в терен в обхвата на ПНИ, върху тях също се простира материалната и териториалната компетентност на областния управител по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В мотивите на атакуваното съдебно решение правилно е преценено, че горепосочените два имота не попадат в приложното поле на § 4, ал. 7, § 4а, § 4б и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което границите им не могат да се променят с ПНИ. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че по отношение на визираните имоти ПНИ няма нито конститутивно, нито отчуждително действие и с него е недопустимо да се променят границите и да се редуцира площта им. В обжалваното решение правилно е преценено, че процесният ПНИ не е съобразен със заповед за одобряване на ПУП-ПЗ № Г-41/14.02.2006 г. на кмета на район "Приморски" и предвиденото застрояване за имот № 4190, както и с утвърдената с този план улична регулация и застрояване в имота, също и с вписаните в нотариалните актове площи на имотите. Съдът се е позовал на основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, които са приети от съда без възражения от страните. С оглед на това, са неоснователни твърденията на касаторката Янка Атанасова Боева, че административният орган има право и възможност да одобри плана така, че да създаде имоти, отговарящи на градоустройствените норми и дали това е са сметка на един или друг имот, било въпрос по целесъобразност. В текста на експертизата, приета в съдебно заседание, проведено на 10.06.2009 г. е посочено изрично, че проектираният с ПНИ път, представляващ № 9646, заема част от имот № 4190 с площ 162 кв. м., като същият път отнема от имот № 2738 част с площ 145 кв. м. При приемане на горепосоченото заключение вещо лица Йорданова е пояснила, че новопроектираният път не може да се приложи, защото по трасето му има изградени съоръжения в имот № 4190, които са показани на скица № 2 и последващата, като основната причина за неприлагането на този път е наличието на подпорна стена, върху която е изградена масивна ограда, която е с денивелация около 1.80 м., както и други съоръжения. По делото е изслушана и допълнителна СТЕ, която е дала данни за друг възможен вариант за проектиране на път, който би могъл да осигури достъп до имотите, до които с ПНИ се осигурява достъп през имоти № 4190 и № 2738. От съществено значение е обстоятелството, че допълнителната СТЕ не е оспорена от нито една от страните по делото, поради което същата правилно е кредитирана от съда при постановяване на обжалваното решение. Относно твърдението на касационния жалбоподател - областния управител на област Варна за липса на конкретизация във връзка с указанията на съда, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. При изготвяне на заключението по допълнителната СТЕ вещото лице е приложило възможен вариант за път, включващ 113 кв. м. от НПИ № 4187 и 92 кв. м. от НПИ № 4191 и новообразувания имот № НПИ № 4187 става с площ от 906 кв. м., без да се засяга площ на останалите имоти и конкретно НПИ № 4191 остава с площ от 1415 кв. м. Наследниците на Пейко Димитров Петков, видно от удостоверение № 1024/21.10.2008 г., са конституирани като заинтересовани страни в съдебно заседание от 10.06.2009 г. и като собственици на НПИ № 4191 са приели заключението на СТЕ и допълнителната СТЕ с поставена допълнителна задача по отношение на възможния вариант за проектиране на път, който да осигури достъп да имотите, включително до имот № 4191 и № 4187, поради което не са налице нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение възражението на този касатор за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неконституиране собствениците на имот № 4187, решаващият съдебен състав намира, че областният управител не разполага с процесуална възможност да защитава чужди права, поради което не може да възразява за нарушаване правата на други лица, които са имали възможност да подадат касационна жалба по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК, но не са го сторили. Неоснователно е релевираното с касационната жалба на областния управител на област Варна оплакване за нарушение в частта от решението, с което съдът се е произнесъл за разноските по делото. Съобразно чл. 148, ал. 1 от ГПК , във вр. с чл. 144 АПК съдът законосъобразно е приел, че има писмени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от Иван Димитров Желев в размер на 800 лв. и от Светла Цветкова Бояджиева в размер на 600 лв. Договореното възнаграждение е внесено и не е завишено с оглед фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице основания за прилагане на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. При даване ход на делото по същество при първоинстанционното му разглеждане касаторът не е направил изрично искане по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за евентуално намаляване на адвокатския хонорар, а съдът не може служебно да извърши това, поради което решението и в тази част е правилно. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето им. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение