Решение № 6284 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11953/2010 г.

Решение № 6284 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11953/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Стоян Вълков Стоянов от с. Войника, обл. Ямбол, против решение № 188 от 16.07.2010 г. по адм. дело № 205 по описа за 2010 г. на Ямболския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 09-4/3.06.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 15/26.03.2010 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразил е становище за наличие на основания за предявяване на претенциите по реда по чл. 203 и следв. от АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Ямболския административен съд е решение № 09-4 от 3.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 15/26.03.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за началната дата 11.03.2010 г., от която е извършено изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО на получаваната от Стоян Вълков Стоянов от с. Войника, обл. Ямбол, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на Ямболския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че искането за издаване на удостоверение за осигурителен доход не съставлява представяне на доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО или искане за изменение на пенсията на същото основание. С оспорените актове изменението на пенсията за осигурителен стаж и възраст законосъобразно е извършено с начална дата 11.03.2010 г., когато е било подадено заявлението с приложено към него ново доказателство относно осигурителния доход на лицето като тракторист в ТКЗС, с. Войника, обл. Ямбол, през периода 1.01.1984 г. - 31.12.1986 г. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. На основание чл. 99, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) разпореждането за изменение на пенсията в случаите на представени от пенсионера нови доказателства за осигурителния му доход се издава от датата на представяне на доказателствата. В разглеждания случай това е датата 11.03.2010 г., на която пенсионерът е подал заявление за преизчисляване на пенсията му за осигурителен стаж и възраст и е представил удостоверение, обр. УП-15 с изх. № АС-73-105/5.02.2010 г. на Архивохранилище към Териториалното поделение на НОИ, гр. Ямбол, за придобития преди пенсионирането осигурителен доход. Ирелевантно за изхода на спора е обстоятелството, че удостоверение, изх. № АС-73-105/5.02.2010 г. е било издадено от Архивохранилище към ТП на НОИ, гр. Ямбол, в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 41 от 11.06.2009 г. по адм. дело № 38/2009 г. на Административен съд, гр. Ямбол, оставено в сила с решение № 16132 от 29.12.2009 г. по адм. дело № 9662/2009 г. на Върховния административен съд. Подаването на молба, вх. № 38/14.01.2009 г. до ТП на НОИ Ямбол за издаване на удостоверение за осигурителен доход не може да се квалифицира като упражнено право по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО на изменение на пенсията въз основа на съществуващ документ за осигурителен доход за периода 1.01.1984 г. - 31.12.1986 г. Оспорените административни актове са издадени при спазване на разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО и като е отхвърлил подадената жалба, Ямболският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение