Решение № 11954 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11035/2014 г.

Решение № 11954 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11035/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 300 от 24.07.2014 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 1066 по описа за 2013 г., с коeто по жалба на "Токсигруп" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Баховица, ул. "Цанко Маринов" № 4Б, с адрес за кореспонденция гр. Ловеч, ул. "Подп. Тутоломин" № 12, представлявано от управителя Теодор Христов Трифонов, е отменен ревизионен акт № 111102890/4.04.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 333/28.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 458 414,46 лв. за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2008 г. и от м. 01.2009 г. до м. 03.2010 г., включително, по 122 броя фактури, издадени от "Уно 58" ЕООД - гр. Гоце Делчев, в резултат на което са определени допълнително задължения за същите данъчни периоди и са начислени лихви за забава, в размер общо на 124 150,94 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност; необосновани фактически изводи за реални доставки на гориво при липса на доказване доставчикът да е разполагал с фактурираните количества, както и да е предал родово-определената стока на ревизираното дружество. Не са изпълнени задължителни указания на отменителното решение по адм. д. № 3914/2013 на ВАС за обсъждане на товарителниците, издадени от РЛ и фактурите на "Акрю" ЕООД гр. Перник, както и събраните доказателства при насрещните проверки на предходните на прекия доставчик доставчици. Не са обсъдени изтъкнатите в потвърждаващото РА решение на директора на Д "ОДОП" несъответствия между представените пътни листи, товарителници, приемо-предавателни протоколи и др. Не е доказано последващата реализация на стоки от процесния вид да е в резултат именно на процесните доставки. Съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС не дава аргументи за признаване на данъчен кредит по нереални доставки. Цитира съдебна практика на СЕС, съгласно която издаването на фиктивни фактури е форма на данъчна измама, за която получателят по фактурите знае. Игнориран като доказателство бил ревизионният акт на доставчика, с който по реда на чл. 122 и сл. са определени особено големи данъчни задължения по ЗДДС. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което бъде отхвърлена жалбата против посочената част на РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Токсигруп" ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Баховица, ул. "Цанко Маринов" № 4Б, чрез адв. Е. Пеев, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждан на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд, за втори път, след отменително Решение на ВАС по адм. д. № 3914/2013 г., е бил РА № 111102890/4.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 333/28.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП. С РА, в процесната част, на ревизираното дружество "Токсигруп" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 458 414,46 лв. и е определено задължение за лихви в общ размер 124 611.48 лв. по 122 фактури, издадени от "Уно-58" ЕООД в данъчните периоди м. 10 и м. 11 2008 г., от м. 01.2009 г. до м. 03.2010 г., за доставки на дизелово гориво и само по една от тях на бензин А95 с мотиви за липса на реални доставки и съответно - неналичие на предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС вр. чл. 6, чл. 25, ал. 2 ЗДДС и чл. 24, ал. 2 ЗЗД. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че е доказан техническият и персонален капацитет на прекия доставчик да извърши доставките на гориво; доказано е предаването на стоката, получаването й от ревизираното дружество и използването й за последващи облагаеми доставки. Установено е било в съдебното производство, а това не е било и спорно, че прекият доставчик е открит на декларирания данъчен адрес; разполага с бензиностанции и специализирани превозни средства за транспорт на гориво, а също и с персонал. Представил е също изисканите от него в ревизионното производство доказателства за това откъде е придобил процесната родово-определена стока и такива за превоза й. Обосновани са изводите на административния съд, че е доказано, че прекият доставчик е разполагал с достатъчно количество гориво в ревизираните периоди, за да го продаде на ревизираното лице. Съдът подробно е обсъдил всички събрани доказателства и е взел предвид, че ревизираното лице и прекият доставчик са представили достатъчно и убедителни такива за посочения факт с правно значение. Съдът е имал основание да заключи, че при съпоставката на представените в ревизионното производство: банкови извлечения за плащане по фактурите, приемо-предавателни протоколи, пътни листове, товарителници, експедиционни бележки, заявки за доставки, фактури на предходни доставчици, хронологични регистри на счетоводна сметка 4532 и оборотни ведомости, се установява, че те кореспондират помежду си. Съдът е дал убедителен и обоснован отговор на доводите на органите по приходите, че в част от първоначално представените от прекия доставчик декларации за съответствие с изискванията за качество на съответната партида гориво по чл. 5 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, като краен разпространител на първа страница е посочено дружество, различно от прекия доставчик. В съдебното производство са представени копия на същите декларации, които видно от протокола на откритото съдебно заседание на 13.05.2014 г. не са били оспорени и извън преклузивния срок по чл. 193 ГПК за оспорването им. Представените копия съдържат наименованието на прекия доставчик като получател на горивото за доставката му на ревизираното дружество като клиент. Изпълнени са задължителните указания на отменителното решение на ВАС, жалбоподателят да комплектова придружаващите всяка фактура документи за транспорт и предаване на стоката, като и съдебно-счетоводната експертиза във второто по ред първоинстанционно производство е потвърдила връзката между фактурите и представените към всяка от тях документи. Вещото лице е потвърдило, че преките доставки са коректно отразени в счетоводствата както на получателя, така и на прекия доставчик, а заключението за кореспонденция между фактурите и придружаващите ги документи е само номинално оспорено при приемането му. Съдът е взел предвид и установените факти, че в ревизионното производство не са извършени насрещни проверки на всички посочени предходни доставчици на дружеството предходен доставчик, което е допълнителен аргумент за необоснованост на констатацията на РА, че доставчикът не е разполагал с процесните количества гориво. Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд и относно доказаното предаване на стоката. Съдът правилно е приел, че представените доказателства към всяка една от процесните фактури дават пълни данни за видовете и количествата на предадените стоки, датата на предаването, както и за регистрационния номер на превозното средство, на което са натоварени стоките при експедицията им, и лицето, което ги е получило /Теодор Трифонов - управител на "Токси груп" ЕООД/. Съдът не е нарушил логическите и опитните правила като е заключил, че с изброените си реквизити въпросните документи надлежно установяват фактическото предаване на стоките, а обстоятелството, че в някои случаи това е станало в гр. Плевен не компрометира доказателствената им стойност. От значение е обстоятелството, че както продавачът, така и купувачът са притежавали специализирани превозни средства за транспорт на горива, позволяващи претоварването на горивата директно от едното в другото МПС. Това прави неубедителни мотивите на органите по приходите за значението на липсата на надлежни доказателства за складова база на продавача в гр. Плевен. Предвид изложеното неоснователни са касационните оплаквания за несъобразяване със задължителните указания на ВАС в отменителното решение и необсъждане в съвкупност на представените доказателства. С основание съдът е взел предвид като косвени доказателства за реалността на процесните доставки и безспорното обстоятелство на последващи доставки на гориво от страна на ревизираното лице, за които то е отчело приходи и е начислило ДДС, които не биха били възможни, без процесните количества гориво, както и плащането на процесните фактури по банков път, за което са представени доказателства още в първото ревизионно производство. За да се приеме, че последващите доставки нямат никаква връзка с процесните фактури, както се поддържа в касационната жалба, в ревизионното производство е следвало да се събират доказателства какви количества гориво ревизираното дружество е получило, съответно какви количества от полученото е продало, какъвто анализ в РА не е правен. В заключение, административният съд, след като внимателно е изяснил фактите по делото, в съответствие с материалния закон и задължителната съдебна практика на ВАС и СЕС е приел, че предаването на предмета на доставките и наличието му при ревизираното лице и използването му за последващи облагаеми доставки, установяват прехвърлянето на правото на собственост върху този предмет, поради което правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, който е заплатил данъчната основа и ДДС по тях, е отказано незаконосъобразно. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 650 лв. разноски - адвокатски хонорар за касацонната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение