Решение № 7678 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11720/2014 г.

Решение № 7678 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11720/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Цветан Емилов Сичанов против заповед рег. № 8121К- 1274/01.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено, като възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия, по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Сичанов започва работа в Министерство на вътрешните работи през 1982 г., като заема различни длъжности. През 1998 г. същият е назначен на длъжност началник на Регионално звено служба "Полиция" към Областна дирекция "Полиция" - София. Със заповед № К-3633/18.09.2006 г. на министъра на вътрешните работи служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) - придобиване право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. Тази заповед е отменена с решение № 145/15.08.2007 г. по адм. дело № 3С-85/2007 г. на Върховния административен съд, влязло в сила на 04.12.2007 г. с решение № 219/04.12.2007 г. по адм. дело № С-212/2007 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. След влизане на решението в сила до 05.07.2009 г. жалбоподателят не е работил и не е получавал възнаграждение (в този смисъл е представената декларация от страната на л. 46 от делото). С разпореждане № 5/ протокол № 11003/11.01.2007 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1, 2 от КСО (удостоверение изх. № 94РД-3403-1/21.04.2015 г. на управителя на НОИ). С решение № НС-224 о 07.07.2009 г. на Централната избирателна комисия Сичанов е избран за народен представител в 41-то Народно събрание. Мандатът му на народен представител е прекратен на 15.03.2013 г. (удостоверение № ПЦР-556-17/163/21.05.2015 г.). Със заповед № К-2275/24.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателят е назначен на длъжност началник на отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - София и му е определена специфично наименование на категория Б- комисар. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 251 от ЗМВР (отм.) и решение 219/04.12.2007 г. по адм. дело № С-212 на Върховния административен съд, петчленен състав. На 01.08.2014 г. директорът на ОДМВР - София предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение със служителя на основание чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, тъй като Сичанов е упражнил правото си на пенсия. Предложението е изготвено от заместник - директора на ОДМВР- София по време, през което последният изпълнява функциите на директора поради отсъствие на последния (писмо рег. № 517р-8679/17.04.2015 г. на директора на ОДМВР- София) и съгласно заповед № 1031/31.07.2014 г. Със заповед № 8121К-1274/01.08.2014 г. (предмет на оспорване) министърът на вътрешните работи прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР - когато служебното правоотношение е възникнало след като държавният служител е упражнил правото си на пенсия. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния съгласно чл. 227, във връзка с чл. 158, т. 1 от ЗМВР орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени правното и фактическо основание за постановяване на административния акт, които в случая съвпадат. По същността си това са мотивите, обосноваващи издаването на заповедта. Същите са ясно изразени и дават възможност на адресата да разбере причините за прекратяване на служебното му правоотношение. Ето защо настоящият състав приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на формата, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Спазени са и административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена по инициатива на органа по назначаването, като при условията на чл. 228, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е определено обезщетение за неспазен срок за предизвестие. Както се посочи заповедта е издадена по инициатива на органа по назначаването, поради което предложение от директора на ОДМВР - София не е необходимо, а доводите на жалбоподателя, че предложението не е изготвено от компетентния орган са ирелевантни. Дори да се приеме, че предложението е задължителен елемент от процедурата (въпреки че и според чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) предложение на съответния директор е предвидено само като възможност), то производството по издаване на заповедта не е опорочено. Предложението е направено от компетентния орган. Същото е подписано от заместник- директора на ОДМВР- София по време, през което последният изпълнява функциите на директора, поради отсъствие на последния и на основание изрична заповед. През периода на заместване заместващият изпълнява функциите на титуляря в пълен обем, като всички действия се считат извършени от името на съответния орган. Поради това следва да е приеме, че предложението е изготвено от компетентния орган, а доводът на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователен. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаването, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Жалбоподателят Сичанов е назначен като държавен служител през 2013 г., след като вече е упражнил правото си на пенсия, считано от 18.09.2006 г. Следователно изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР са изпълнени - правото на пенсия е упражнено преди възникване на служебното правоотношение. Ето защо настоящият състав приема, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст, а правомощието на органа в този смисъл е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Заповед К-2275/24.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи за назначаване на жалбоподателя на длъжност не може да обоснове различен извод. Независимо от основанието, на което е издаден този административен акт не възстановява служебното правоотношение на Сичанов, като последица от отмяната на заповед № К-3633/18.09.2006 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, тъй като изискванията на чл. 251 от ЗМВР (отм.) не са изпълнени. Според цитирания текст при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба. Следователно възстановяването на служебното правоотношение е последица от отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, която обаче възниква при осъществяване на посочените в текста предпоставки - явяване на служителя в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила, за да заеме същата или равностойна длъжност. В случая доказателства в този смисъл не са ангажирани от жалбоподателя, въпреки указанията, дадени в съдебно заседание на 18.05.2015 г., напротив в представената по делото декларация същият сам признава, че след постановяване на решението до избирането му за народен представител в 41-то Народно събрание през м. юли 2009 г. не е работил и не е получавал възнаграждение. Поради това настоящият състав приема, че служебното правоотношение, възникнало със заповедта на министъра на вътрешните работи от 24.10.2013 г., издадена повече от 5 години след влизане на съдебното решение за отмяна на предходното уволнение на жалбоподателя в сила, не възстановява съществувалото правоотношение, а поставя началото на ново служебно правоотношение с жалбоподателя, възникнало след като последният вече е упражнил правото си на пенсия. Ето защо условията, предвидени в нормата на чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР са изпълнени и издадената в този смисъл заповед е в съответствие с материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Доводът, че оспорената заповед е издадена в нарушение на целта на закона също е неоснователен. Както вече се посочи правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено при условията и в границите, очертани от закона, а с издаването на административния акт е постигнат нормативно установения резултат. По този начин е осъществена и целта на закона, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,