Решение № 6672 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2014 г.

Решение № 6672 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") срещу решение № 1777 от 19.03.2014 г. постановено по адм. дело № 3529 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, в частта, в която Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., с изх. № 02-160-6500/15948 от 6.12.2012 г., е отменено по отношение на Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и по Плащания за райони с ограничения, различни от планинските (НР2), както и в частта, с която ДФ "Земеделие" е осъден да заплати разноски по делото в размер на 1905 лева. Релевира доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да отмени оспореното решение и да се произнесе по същество като отхвърли жалбата на земеделския стопанин. Ответната страна - Матей Георгиев Нончев, в открито заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение, по жалба на Матей Георгиев Нончев, в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е отменено уведомително писмо изх. № 02-160-6500/15948 от 6.12.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с която е отказано подпомагане по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и по Плащания за райони с ограничения, различни от планинските (НР2) и е отхвърлена жалбата в частта й относно Схемата за единно подпомагане на площ (СЕПП) и Схемата за национални доплащания на площи (СНДП). Административната преписка е върната на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане в отменената част по НР1 и НР2 при спазване на задължителните указания по прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Предвид изхода на делото ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1905 лева. В потвърдителната част, по отношение на СЕПП и СНДП, решението не е обжалвано и е влязло в сила. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят, е регистрирана като земеделски стопанин в МЗХ с УРН 369305 и е кандидатствал с Общо заявление за единно плащане на площ с 16/110610/83170. Заявил е за подпомагане 47 БЗС с обща площ 437,64 ха. Всички парцели са заявени по СЕПП, а част от тях по СНДП, НР1 и НР2. При извършени административни проверки е установено наличие на площи, заявени както от жалбоподателя, така и от други лица за пет от заявените парцели. Жалбоподателят е потвърдил заявлението си само единия от заявените парцели - за БЗС 37277-77-4, като е представил позволително за паша № 861/2010 г., в което са описани горски отдели с номера 60-4, 61-1, 62-1 и 59-1, заедно с документ за платена такса и приложени карти на горските отдели. Другият земеделски стопанин заявил части от БЗС 37277-77-4 -Томчо Томов, също е представил разрешително за паша № 853/2009 г., в което са посочени горски отдели 58-4 и 63-1, както и карта на отделите. И в двете разрешителни за паша не са посочени кадастрални номера на имотите или номера по Картата на възстановената собственост. ДФЗ е приел, че застъпената площ от 8,77 ха в БЗС не може да бъде разрешена в полза на жалбоподателя и е останала като наддекларирана. С оспореното уведомително писмо е прието както следва: 1) по СЕПП е установена недопустима площ от 112,87 ха, която обуславя процент на наддеклариране 32,75%. Процентното съотношение на недопустимата площ към годната за подпомагане площ е изчислена в границите от 20% до 50%, поради което не е оторизирана сума по СЕПП; 2) по СНДП е установена недопустима площ от 6,3 ха, която обуславя процент на наддеклариране 8,15%. Процентното съотношение на недопустимата площ към годната за подпомагане площ е изчислено в границите от 3% до 20%, размерът на недопустимата площ е удвоен и е оторизирана сума в размер на 6 474,06 лв. за останалата допустима площ; 3) по НР1 е установена недопустима площ от 20,59 ха, обуславяща процент на наддеклариране 29,95%. Установена е недопустима площ от 34,45 ха, обуславяща процент на наддеклариране от 31,56%, поради което не е оторизирана сума по НР1; 4) по НР2 е установена недопустима площ от 34,45ха, обуславяща процент на наддеклариране от 31,56%, поради което не е оторизирана сума по НР2. За изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати две СТЕ, които са приети от съда и не са оспорени по законоустановения ред от страните. За да постанови оспорения резултата съдът е кредитирал двете приети и неоспорени от страните заключения за обективни и компетентни и е мотивирал изцяло решението си върху тях. Приел е, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. По отношение на СЕПП съдът е счел, че установената грешка в определянето на допустимата за подпомагане площ не променя крайния резултат по отношение на финансовото подпомагане, поради което в тази част е отхвърлил жалбата. По отношение на СНДП експертизите изцяло са потвърдили констатациите на административния орган, поради което и в тази част жалбата е отхвърлена. По НР1 и НР2 съдът е установил, че допуснатата грешка в определянето на допустимата за подпомагане площ променя крайния резултат по отношение на финансовото подпомагане - определеният от експертизите процент на наддеклариране не надхвърля 20%, поради което в тази част административният акт като незаконосъобразен е отменен. В отменената част административната преписка е върната на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Така постановеното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно издаденото от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/15948 от 6.12.2012 г., в частта му по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и по Плащания за райони с ограничения, различни от планинските (НР2) и го е отменил. По делото са събрани относимите доказателства и са анализирани подробно и задълбочено. Правилно съдът е кредитирал неоспорените по съответния ред заключения на допуснатите две съдебно-технически експертизи за компетентни и подробно обосновани. От заключенията им става ясно, че е налице грешка при дешифриране на ЦОФК. Вещите лица са установили неправилно разчитане на ЦОФК по отношение на следните БЗС: 12005-98-4; 24241-26-1; 22931-28-1; 16513-80-1; 22931-173-1; 22931-182-1; 22931-187-1; 100207-16-2; 47250-15-1; 47250-16-3 и 12005-216-2. По отношение на БЗС 372777-77-4-1 заключенията и на двете СТЕ потвърждават неправилно определена от административния орган недопустима площ за парцела, като са уточнили, че в случая недопустимите площи следва да са определени на 0 ха. Със СТЕ е изяснено, че жалбоподателя е очертал за подпомагане горски отдели, които са описани в представеното от него разрешение за паша № 861/2010 г. и те не съвпадат с отделите, определени за Томчо Томов (другият земеделски стопанин, за който фондът твърди, че е налице застъпване на заявените за подпомагане площи). Заключенията на вещите лица е, че застъпването е следвало да се разреши в полза на жалбоподателя и като недопустима площ за БЗС 372777-77-4-1 да се определи 0 ха. При така изяснената фактическа обстановка безспорно заключенията на СТЕ са установили, че недопустимата площ е неправилно изчислена. В случая допусната грешка по НР1 и НР2 променя крайния резултат по отношение на финансовото подпомагане. Определеният с процесното уведомително писмо процент на наддеклариране по НР1 е 29,95%, а по НР2 - 31,56%, поради което административният орган е определил по НР1 и НР2, че недопустимата площ попада в границите от 20% до 50% и е оторизирал сума за подпомагане в размер на 0 лева. Определеният обаче от експертизите процент на наддеклариране не надхвърля 20%, поради което правилно съдът е приел, че не е налице правно основание да се санкционира цялата допустима за подпомагане площ. Настоящата инстанция напълно споделя извода на решаващия съд, че след като процентното съотношение между допустима и недопустима площ е в границите от 3% до 20%, то на основание чл. 16 от Регламент № 1975/2006 санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ и субсидия се изплаща само за остатъка от допустимата за подпомагане площ. В тази част административният акт е незаконосъобразен и правилно е отменен от първоинстанционния съд. Предвид този изход на делото решение е правилно и в осъдителната част. Правилно съдът е преценил фактическата и правна сложност на делото и предвид големия обем доказателствен материал и допуснатите и изслушани две експертизи, правилно е определил размера на платеното адвокатско възнаграждение предвид уважената част. По изложените съображения, решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд