Решение № 7713 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1803/2016 г.

Решение № 7713 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1803/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П. против решение № 2469/07.12.2015 г., постановено по адм. дело № 724/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № РД-56/27.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - А. Б. П. от гр. П., чрез пълномощника адв. Е. В., оспорва жалбата. В писмен отговор и допълнителна молба се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отменено решение № РД-56/27.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5607054668/протокол № ПР-1902/26.11.2014 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" в ТП на НОИ гр. П., с което на А. Б. П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО по подаденото от него заявление с вх. № МП-54063/07.08.2014 г. Съдът е изпратил делото като преписка на административния орган - длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ гр. П. за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение административният съд е приел, че при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. П. административният орган неправилно е зачел осигурителния стаж през периода от 25.10.1982 г. до 19.05.1989 г. на длъжност "шофьор" за стаж от трета категория, като не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и не е обсъдил всички доказателства в тази връзка. Съдът се е позовал на изслушаното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, на писмените доказателства, както и на писмените обяснения от трети лица, дадени в административното производство и установяващи релевантни факти за вида и характера на упражняваната трудова дейност, в резултат на което е направил извода, че трудът на жалбоподателя през спорния период не е правилно категоризиран от административния орган, а е следвало да бъде зачетен като такъв от втора категория, поне за периода от 08.01.1985 г. до 19.05.1989 г., предвид наличните доказателства за датата на регистрацията на управлявания от жалбоподателя Петраков товарен автомобил със съответната товароподемност, като собственост на осигурителя ПСС "Агрострой" гр. П. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че А. Б. П., ответник в настоящото производство, е подал заявление с вх. № МП 54063/07.08.2014 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5607054668/протокол № ПР-1902/26.11.2014 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" в ТП на НОИ гр. П. е отказано отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО по съображения, че лицето няма 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория, а има 13 години 8 месеца и 18 дни. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж за периода 25.10.1982 г. - 19.05.1985 г. в ПСС "Агрострой" - П. е редовно оформен с продължителност 6 години 6 месеца и 24 дни, като е вписана длъжност "шофьор", а дописването в трудовата книжка "шофьор на Шкода 19, т. " е дописано с по-тъмен химикал, без отбелязване от кого е направено дописването; в издаденото от "БИСС 91" АД - гр. П., като правоприемник на осигурителя ПСС "Агрострой", удостоверение № 41/03.11.2014 г. е посочено, че в архива на предприятието има само ведомости, в които не е посочен вида и товароподемността на автомобила. По тези съображения за посочения период осигурителният стаж е зачетен от трета категория. При обжалването на разпореждането пред по-горестоящия административен орган, изводите относно категорията на труда за спорния период са потвърдени. Спорът по делото е свързан единствено с категорията на осигурителния стаж през периода от 25.10.2982 г. 19.05.1989 г., и в частност - с обстоятелството какво превозно средство е управлявал А. П. през този период като "шофьор", тъй като това обстоятелство е от съществено значение за преценката дали е налице основание за квалифициране на труда като такъв от втора категория по т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./ В разпоредбата на т. 53а ПКТП (отм.) е предвидено, че се призната от втора категория трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. При извършената проверка относно законосъобразността на обжалвания административен акт съдът обосновано е достигнал до заключението, че изводите на административния орган не са обосновани от събраните доказателства и наред с това са изградени в нарушение на изискването по чл. 35 АПК, според което административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Първоинстанционният съд подробно е изложил съдържанието на доказателства, които са събрани по делото и които се отнасят до осигурителния стаж през спорния период, поради което не следва това съдържание да бъде възпроизвеждано отново. Въз основа на подробен и последователен анализ на събраните по делото доказателства, правилна преценка на разпределението на доказателствената тежест и на доказателствената сила на доказателствата, съдът е достигнал до обоснования извод, че за периода от 08.01.1985 г. до 19.05.1989 г. е доказано, че трудът на А. П. отговаря на условията по т. 53а ПКТП (отм.) и следва да се определи като такъв от втора категория. Съдът правилно е посочил, че административният орган неоснователно не е взел предвид писмените сведения на лицата С. Л. Ц. и И. С. М., дадени в административното производство, тъй като представляват допустимо доказателствено средство съгласно чл. 44 АПК, а съгласно чл. 171, ал. 1 АПК представляват такова и в съдебното производство. В дадените писмени обяснения се съдържат данни относно вида и товароподемността на управлявания от А. П. товарен автомобил през спорния период, а в обясненията на второто от посочените лица - и относно регистрационния номер на управлявания товарен автомобил /седлови влекач и полуремарке/ и тези данни е следвало да бъдат обсъдени от административния орган. Наред с това съгласно данните в писмо № МП-54063#8/05.11.2014 г., събрано в административното производство, както и в писмо изх. № 21/15.06.2015 г., събрано в съдебното производство, и двете изпратени от "БИСС 91" АД, като правоприемник на осигурителя ПСС "Агрострой" - гр. П., е посочено, че в архива на предприятието за периода 25.10.1985 г. - 19.05.1989 г. се съхраняват единствено ведомости без никакви първични документи, като договор за назначаване, досиета, допълнителни споразумения, информация относно притежаваните или наети товарни автомобили и ремаркета като конкретна марка, модел, товароподемност и др. От заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана по делото е установено, че собствено тегло на седлови влекач м. "Ш. М. МТС 24" заедно с полуремаркето е 12 тона, а полезният товар, който може да пренася безаварийно е 19 тона, или общата товароподемност е 31 тона. Наред с това, в писмо рег. № 103000-30281/07.10.2015 г., представено от МВР, Областна дирекция - П., сектор Пътна полиция, изпратено в отговор на искане от съда за предоставяне на сведения, е посочено, че седлови влекач "Ш. М." с регистрационен номер П5369 е бил регистриран в "Пътна полиция" при ОД МВР - П. от 08.01.1985 г. до 24.10.1989 г. като собственост на ПСС "Агрострой". Съвкупният анализ на събраните доказателства обосновава извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че през периода 08.01.1985 г. до 19.05.1989 г. А. П. е работил в ПСС "Агрострой" гр. П. като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, което обосновава правният извод, че осигурителният стаж през този период следва да бъде зачетен от втора категория по т. 53а ПКТП (отм.). Направеното в касационната жалба възражение във връзка с писмените обяснения на трети лица, изведено от разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е неоснователно, тъй като съдът се е позовал на данните в писмените обяснения на трети лица, за да установи релевантни факти за спора - вида и регистрационния номер на товарния автомобил, управляван от А. П. през спорния период. Съдът е обсъдил тези доказателства с останалите доказателства по делото, за да формира изводите си относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Наред с това, разпоредбата не съдържа забрана за установяване на естеството на изпълняваните трудови функции и на условията на труда, особено когато не се съхраняват писмени доказателства при осигурителя или на друго регламентирано място, от които да бъдат установени тези обстоятелства. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до недопустимост или невалидност на съдебното решение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че същият е направил разноски в размер на 350 лв. за изплатено по касов път адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 180589 от 09.01.2017 г. между ответника и адв. Екатерина Н. Василева от Адвокатска колегия гр. П.. Поради това на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв. за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,