Решение № 2182 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 986/2015 г.

Решение № 2182 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 986/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено решение № 2555/10.11.2014 г. по адм. д. № 1469/2014 г. на Варненския административен съд, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 1115237/02.06.2011 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора жалба е подадена от "Руседеспред" ЕООД против решението в частта за разноските, за които е представен списък и доказателства. Моли да му бъдат присъдени разноските за първата инстанция. По жалбата на другата страна поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на двете жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба и жалбата на дружеството, представляваща частна жалба, са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил Акт за прихващане или възстановяване № 1115237/02.06.2011 г. на ТД на НАП-Варна, с който е отказано възстановяване на 183 279,42 лв, представляващи ДДС по фактура от 15.08.2009 г. на "Руседеспред" ЕООД за продажба на сграда на "Еси трейд" ЕООД. С РА № 1001448/18.06.2010 г., съставен на получателя по фактура не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, тъй като е налице освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. На "Руседеспред" ЕООД е съставен РА № 031002206/16.08.2010 г., с който са определени задължения по ЗДДС за периода м. 2, 8 и 9.2009 г., оставен в сила с решение от 12.05.2011 г. по адм. д. № 3805/2010 г. на АС-Варна. Съдът е направил преюдициално запитване до СЕС, по което е постановено решение от 11.04.2013 г. по дело С-138/12 г. За да уважи жалбата съдът се е позовал на т. 1 от диспозитива на решението на СЕС, в която е прието, че не е допустимо данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение, че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение, че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала право на приспадане на данъчен кредит на клиента, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния данъчен закон не е приложим. В т. 2 от диспозитива на същото решение СЕС приема, че данъчнозадълженото лице може да се позове на принципа на неутралност на данъка върху добавената стойност, както е конкретизиран от практиката по чл. 203 от Директива 2006/112, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение, че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. За да уважи жалбата неправилно съдът е приел, че влезлият в сила РА, съставен на "Руседеспред" ЕООД за задълженията по ЗДДС за м. 8.2009 г. не съдържа произнасяне по задължението за внасяне на данъка по спорната фактура. От факта, че в РА не е направена корекция на дължимите за внасяне суми за м. 8.2009 г. не следва, че данъка по фактурата не е част от резултата за периода - данък за внасяне в случая. В конкретния случай страните не спорят, че данъкът е недължимо начислен и внесен, не е ползвано право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката, поради непризнаването му с цитирания по-горе РА, с който фактически е коригирана фактурата. Неправилно органите по приходите при тази фактическа обстановка поддържат, че следва да се прави нова корекция на фактурата от доставчика, която не можело вече да се извърши. Корекцията е извършена с влезлият в сила РА на получателя, поради което неправилно в АПВ не е възстановен погрешно начисленият данък на "Руседеспред" ЕООД. Спорната съставена фактура не може да се преценява от данъчната администрация в едно производство като погрешно съставена и недаваща право на приспадане на данъчен кредит на получателя, а в друго производство като създаваща задължение за доставчика да внесе погрешно начисления по нея данък. По делото е установено наличие на недължимо внесен данък, който по чл. 128 от ДОПК следва да бъде възстановен на вносителя. Решението като правилно като краен резултат с тези допълнения следва да бъде оставено в сила. В частта за разноските частната жалба е основателна. Представено е пълномощно с посочено адвокатско възнаграждение 4500 лв внесено, поискани са разноските, поради което неправилно съдът е присъдил само държавната такса и е приел, че не е доказано извършването на разноските по договора за правна защита и съдействие, приложен по делото. Ще следва касаторът да бъде осъден да заплати на дружеството още 4500 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,