Решение № 6 от 26.01.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 643/2010 г.

Решение № 6 от 26.01.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 643/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения Д. И. Т. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 151/10 г. на С. окръжен съд и изменение на решение № 49/03.05.2010 г., с което е потвърдена присъда № 192/16.02.2010 г. по нохд № 267/10 г. на С. районен съд. Осъденият счита, че не следва да търпи наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 343б от НК, а то следва да бъде заменено с по-леко, както и че е налице основание за групиране на наказанията по нохд № № 267/10 г. и 53/07 г. В съдебно заседание, защитата поддържа оплакване за явна несправедливост на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура приема искането за частично основателно и предлага да бъде намален размера на наказанието лишаване от права. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С решението на С. окръжен съд е потвърдена присъда № 193/16.02.2010 г. на С. районен съд, с която подсъдимият Д. Т. е признат за виновен в това, че на 07.02.2010 г. в [населено място] управлявал л. а. "Ф. Мондео" с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 1.72 промила, установена по надлежния ред и на основание чл. 343б ал. 1 от НК го осъдил на седем месеца лишаване от свобода, които да търпи при първоначален строг режим в затвор. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 53/07 г. на С. окръжен съд. На осн. чл. 343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години. Решението е влязло в сила на 03.05.2010 г. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от легитимна страна в срока по чл. 420, ал. 2 от НПК. Разгледано по същество е неоснователно. При установените факти, които не се оспорват от осъдения, съдът правилно е приложил закона, квалифицирайки деянието като престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Индивидуализирал е наказанието около средния размер на предвиденото в санкционната част на правната норма, след като е обсъдил и оценил правилно всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Сливенският окръжен съд е отговорил на искането за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, което е отхвърлил с убедителни съображения. Съобразил е данните за наложените на Т. административни наказания за допуснати нарушения на ЗДП и правилно е индивидуализирал размера на наказанието лишаване от права. Върховният касационен съд не намира основания за намаляване на наказанието лишаване от свобода, а относно кумулативното наказание лишаване от права липсва оплакване в искането за възобновяване. Доводът на осъдения, че следва да му бъде определено по-леко по вид наказание поради "декриминализиране на престъплението по чл. 343б от НК" е лишен от законово основание. Неоснователна е и претенцията за определяне на едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените по настоящото дело и по нохд № 53/07 г. Деянието, предмет на присъдата по нохд № 267/10 г. е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане и липсват материално правните предпоставки за групиране на двете наказания. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение