Решение № 14087 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14976/2010 г.

Решение № 14087 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14976/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец "Ивена Комерс-Валентин Шотев" гр. София, подадена чрез адв. Бошнакова против решение № 2694/30.07.2010 г. постановено по адм. д. № 4596/2008 г. от Административен съд София-град. Твърди се, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът - председателят на Патентно ведомство на Република България, представляван от юрк. Шамов, дава становище за неоснователност на жалбата. Ответниците - "Лясковец" ООД и "Винарна Лясковец" АД не вземат становище по жалбата. Ответниците - "Ловико България" АД и "Новико Норд" ООД оспорват касационната жалба чрез адв. Георгиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законния срок от страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на ЕТ "Ивена комерс"-Валентин Шотев от гр. София против решение № 158/21.04.2008 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е постановено заличаване на регистрацията на марка рег. № 53032 - "Празнична искра" - словна с притежател ЕТ "Ивена Комерс-Валентин Шотев". Административният акт е мотивиран с извършено в противоречие с разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) в редакция към ДВ, бр. 76 от 2006 г. регистриране на процесната марка. Прието е, че по-ранно регистрираните марки ISKRA и атакуваната словна марка ПРАЗНИЧНА ИСКРА са сходни и са предназначени за идентични и сходни стоки от клас 33, марката ISKRA присъства на българския пазар чрез разпространението на стоките "вина" и за разпознаването и не са необходими много средства, специално внимание, професионални знания, поради което и вероятността от объркване у потребителите при съпоставяне на обсъжданите марки е голяма. Административният съд отхвърля жалбата на търговското дружество срещу решението на Патентното ведомство (ПВ) като мотивира обжалвания правен резултат с изводи за законосъобразност на административния акт, като издаден от компетентен орган при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. С разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗМГО в относимата към спора редакция, регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато е регистрирана в противоречие с чл. 11 и 12. В чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е предвидено основание за отказ на регистрация, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките и услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка. В конкретния случай, основният спор по делото пред първоинстанционния съд се свежда до въпроса дали е налице сходство между марка рег. № 53032 - "Празнична Искра" - словна изписана на кирилица с главни букви и стандартен шрифт, регистрирана на 20.10.2005 г. за стоки от клас 33 "искрящи вина (естествено пенливи и газирани вина)" с притежател ЕТ "Ивена Комерс-Валентин Шотев" и срок на действие - 25.09.2013 г. и противопоставените марки № 19932 "Iskra", регистрирана за стоки от клас 33 - бутилирано естествено пенливо вино, заявена на 25.09.1991 г., регистрирана на 16.02.1993 г. с притежател "Лясковец" ООД, гр. Лясковец, и "Ловико-Чирпан" АД, гр. Чирпан, № 27277 "Iskra", регистрирана за стоки от клас 33 - естествено пенливо вино, заявена на 20.01.1995 г., регистрирана на 19.12.1995 г. с притежател "Винпром-Чирпан" ЕООД, гр. Чирпан и № 35797 "Iskra" - за стоки от клас 33 - спиртни напитки, вина и ликьори, заявена на 28.04.1999 г., регистрирана на 9.06.1999 г. с притежател "Новико-Норд" ООД гр. Чирпан, и ако това е така, дали то е в степен, създаваща вероятност за объркване на потребителите. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че при преценката налице ли е сходство между противопоставените марки, регистрирани за стоки от едни и същи класове, като водещ критерий за наличието на вероятност от объркване на потребителите акцентът е в доминантата при възприемане на спорните марки в тяхната цялост - визуално, смислово и фонетично, тъй като те съставляват отличителен знак за определена стока. Решаващият съд правилно приема, че двете марки ("Празнична искра" и "Искра") са сходни до степен да бъдат объркани от потребителите. Независимо, че допуснатите и изслушани от него единична и разширена експертизи са с противоположни изводи в заключенията си по поставените от съда въпроси, решаващият съд прави задълбочен анализ на визуалното, фонетичното и семантично сходство на противопоставените марки и в контекста на всички относими към съдебноадминистративния спор доказателства по категоричен начин приема за установена приликата помежду сравняваните марки, обусловена от общия словен елемент "Iskra", доминиращ и в двете марки, използване на сроден шрифт при изписването им на кирилица и латиница, а останалите словни елементи в процесната марка остават с несъществено значение като носители на потребителска информация. Административният съд прави изводи след съвкупна преценка на събраните доказателства и произнася правилен съдебен акт. Настоящият състав изцяло споделя задълбочената аргументация изложена в обжалваното решение като намира, че действително е налице фонетична, смислова и визуална прилика между двете марки. Словният елемент "Iskra", който е и единствена фонетична характеристика на двете марки и с идентичен смисъл, носи едно и също послание към потребителите. Неоснователно касаторът сочи материална незаконосъобразност на решението и необоснованост поради приетото правилно приложение на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО във връзка с чл. 9 от закона. Действително по дефиниция марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. В конкретния случай обаче не е налице уникалност на заявената марка спрямо предходно регистрираните, а техният брой е ирелевантен при преценката дали са налице материалноправните предпоставки за заличаване на марката на едноличния търговец, доколкото присвояването на отличителните белези от противопоставените марки е налице и безспорно установено по делото. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, пето отделение