Решение № 12659 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2017 г.

Решение № 12659 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Величков срещу решение № 161/28.02.2017 г., постановено по адм. д. № 859/2016 г. по описа на Административен съд-София-област (АССО). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и без обсъждане на доказателствата и фактите (необоснованост) - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът – инспектор КП при Районно управление "Полиция" – Сливница А. Арсов (инспектор КП при РУП-Сливница) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 161/28.02.2017 г., постановено по адм. д. № 859/2016 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на К. Величков против Заповед за задържане на лице № 34433-187/24.08.2016 г. на инспектор КП при РУП-Сливница. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд от данните по делото се установява, че жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление по чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. От представения по делото протокол за претърсване и изземване от 24.08.2016 г. се установява, че в недвижим имот в [населено място], ползван от К. Величков са намерени огнестрелни оръжия и боеприпаси, за които не са представени надлежни разрешителни. Намерените вещи са посочени на претърсващите от жалбоподателя. Повод за извършване на претърсването се съдържа в протокол за разпит от 15.08.2016 г. Претърсването е извършено след разрешение от районен съдия. При така установените непротиворечиво факти, правилно АССО е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице фактическите основания, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Възраженията за правното значение на тези факти, обосновани в касационната жалба, са поддържани и пред първата инстанция и им е отговорено мотивирано в обжалвания съдебен акт. Останалите оплаквания са относно факти, които не са относими към законосъобразността на заповедта от 24.08.2016 г. Представените писмени доказателства са по повод други производства, по които К. Величков е страна. Върховният административен съд намира, че АССО е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление като това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода ако са налице предпоставките на закона. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.