Решение № 13554 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2009 г.

Решение № 13554 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Никола Тодоров Лесков от гр. Пловдив за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 12472 от 19.11.2008 г. по адм. дело № 11874/2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което отменено решение № 883 от 12.08.2008 г. по адм. дело № 55/2008 г. на Административен съд - Пловдив и е отхвърлена жалбата на Лесков против решение № 255 от 10.12.2007 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4608214688 от 14.09.2007 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". В молбата се твърди, че касационното решение противоречи на други две решения на Върховния административен съд - № 6430 от 07.07.2004 г. по адм. дело № 11303/2003 г. на първо отделение и № 3426 от 30.03.2006 г. по адм. дело № 8612/2005 г. на шесто отделение, като предметът на спора по тези две дела е идентичен с този по делото, по което жалбоподател е молителят, а ответник е РУ "Социално осигуряване" - Пловдив. Излагат се доводи, относими към правилността на цитираните съдебни решения и се претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Ответникът по молбата - директорът на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на искането за отмяна предвид липсата на предпоставките по чл. 239, т. 4 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 240 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Вярно е, че материалноправният спор по делата касае признаването на трудов стаж на длъжност "хладилен монтьор" за втора или трета категория съгласно Правилника за категоризация на труда при пенсиониране. С влезлите в сила решения съдът е приел по отношение на Лесков, че този стаж е от трета категория, а по отношение на друго лице - Владимир Василев Маврудиев (негов колега, заемащ същата длъжност) е прието, че въпросният стаж е от втора категория. Този правен резултат е довел до отпускане на пенсия на Маврудиев по реда на чл. 68, ал. 1 от КЗОО (КСО), след отмяна на обжалвания отказ на пенсионния орган, а по отношение на Лесков това право е отречено с факта на потвърждаване на отказа. При това положение, предмет на всяко от описаните дела са различни административни актове, които са издадени на самостоятелно фактическо и правно основание. Липсва и пълна идентичност на страните по съдебните производства - ответникът е един и същи, но жалбоподателите са различни физически лица. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивуализиращите всяко производство страни, основания и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Както се посочи, в конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Само на това основание искането за отмяна следва да се отхвърли. При този изход на делото направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения молителят следва да се осъди да заплати на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив сумата 150 лева разноски. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия,