Решение № 10927 от 10.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Поповски и В. Поповски чрез техния пълномощник срещу решение 146/08.02.2023 г. по ад 666/2022 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Общинският съвет Варна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу решение 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет Варна, с което на основание чл. 21, ал.1, т. 11 от ЗМСМА във връзка с чл.129, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на [квартал] гр. Варна, с искане обявяване нищожността му, в частта за имот 1-864, кв. 31 по ПРЗ на [квартал] идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.2526.864 по КК и КР на гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Решението е издадено от компетентен орган, при спазване на материално правните разпоредби и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност. Административният акт е издаден от компепентен орган при необходимия кворум. Отнетата площ от имота за предвидените по ПУП-ПРЗ улици възлиза на 486 кв. м., което в проценти педставлява 13, 05 % от общата площ от имота и отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Улиците безспорно следва да се считат част от приложното поле на плана по чл. 16, ал. 1 като част от техническата инфраструктура. В настоящия случай решение по чл. 210 вр. чл. 16, ал. 4 от ЗУТ не е налице, допуснатото нарушение, при оспорване на плана в срок, би довело до отмяната му, като незаконосъобразен. Това нарушение на материалния закон не е толкова съществено, че да обоснове нищожността на оспореното решение. Планът не е бил оспорен като незаконосъобразен, влязъл е в сила, поради което възможността за обезщетение на собствениците на имота по реда на чл. 16, ал.4 от ЗУТ е преклудирана. От заключението на вещото лице се установява, че улица с идентификатор 10135.2526.9573 е с наклон, в посока юг, като денивелацията е 11 м., или 55 %, много извън нормативите. Следва да се посочи обаче, че и в този случай наличието на такова нарушение на нормативните правила е релевантно към преценката за наличие на основания за законосъобразност, респ. за унищожаемост, а не за нищожност на плана. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че отчуждаването с плана по чл. 16, ал. 1 за улица, част от първостепенната улична мрежа-публична общинска собственост, следва да се счита за част от приложното поле на плана по чл. 16, ал.1 от ЗУТ, тъй като представляват линейни инженерни мрежи на транспорта част от техническата инфраструктура, съгласно §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Поради това изводът на съда, че чл. 16, ал.1 от ЗУТ е бил приложим за процесния ПУП за прокарване и отчуждаване за улици, поради което не е налице порок, който да обуславя нищожността му, е законосъобразен. Планът е приложим, тъй като се касае и за неприложена регулация, поради което такъв план може да бъде одобрен. В този смисъл са решения по адм. д. 7715/2019 г., по адм. д. 2266/2018 г., по адм. д. 9841/2021 г., по адм. д. 1258/2021 г. на Второ отделение при Върховния административен съд. С оглед тези решения е изоставена съдебната практика по адм. д. 2238/2017 г. на ВАС. В разглеждания аспект планът не засяга законни строежи, а съществуващите такива-част от басейн, кладенец и подпорна стена са незаконно изградени. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт с претенция за нищожност е издаден от компетентен орган и при спазване на необходимия кворум. Общинският съвет Варна се състои от 51 общински съветници. При гласуване на Решение 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет Варна, са присъствали 32 общински съветници, всички са гласували за . В конкретния случай не е налице нарушение на материални разпоредби, които да е толково съществено, че да обуславя нищожност. Нищожен административен акт поради нарушение на материалноправните разпоредби е налице, когато същият е издаден без правно основание, когато е лишен от нормативна основа. В случая оспореното решение е издадено на законово основание. Отчуждаването с плана по чл. 16, ал. 1 за улици възлиза в проценти 13, 05 %, поради което планът отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. В тази насока настоящата инстанция споделя изводът на решаващия съд, че дори да е налице допуснато нарушение на тази разпоредба, то е основание за отмяна, но не и за обявяване на нищожността на решението в оспорената му част. В същия аспект следва да се третира и нарушението на чл. 16, ал. 4 ЗУТ /изм/, според което следва да е налице решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, с което да се оцени урегулираният с плана имот, а именно, че урегулираните имоти следва да са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането. Липсата на решение на комисията по чл. 210 ЗУТ би довело до незаконосъобразност на одобрения план, но не и до неговата нищожност. Предмет на оспорване в случая е само уличната регулация, при което част от имота на жалбоподателите следва да се отчужди за улица и не са налице каквито и да било данни за разместване на собственост и приложимост на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Поради това дори да не е налице основанието по чл. 16, ал. 1 то решението на Общинския съвет в обжалваната му част не е нищожно, тъй като почива на посочено в закон правно основание. ПУП с процесното съдържание, който включва и план за застрояване, който не е обжалван, може да бъде приет на друго, посочено в закона основание. . Следователно не е налице порока материална незаконосъобразност, обосноваващ нищожност на оспорения административен акт. В този смисъл е решение по адм. д. 6398/2022 г. на Второ отделение. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че при приемането на оспорения с искане за нищожност план не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, които биха могли да обусловят невалидност на постановеното решение. Липсата на техническо задание се компенсира от обяснителната записка към плана. В нея е посочено улична мрежа по плана, разделена на главна и вътрешна. Указани са показателите за застрояване плътност на застрояването - 25%, коефициент на интензивност -0,6, процент на озеленяване - 55%. Характерът и начинът на застрояване - свободно, нискоетажно, поради което параметрите на плана са определени. Същите параметри се съдържат и в договорите за възлагане на плана. В обяснителната записка има раздели относно комуникационното решение, В и К съоръжения, електрическо захранване, благоустрояване, поради което неоткриването и неустановяването на налични схеми към плана и техническо задание е преодоляно, а липсата им не може да обуслове нищожност на решението на Общинския съвет. В разглеждания смисъл същото значение има и липсата на изричен акт на кмета на община Варна за възлагане изработването на плана. В случая е налице договор за проектиране Д-9200/671/08.10.2002 г. сключен между Община Варна и проектанта. Изработеният проект е бил приет от ЕСУТ на Община Варна Решение по Протокол 49/12-13.12.2002 г. С протокол 7/10.02.2009 г. на ЕСУТ е приет ПРЗ за [квартал], фаза окончателен проект с определени показатели при условията на чл.16 от ЗУТ. С публикация в Държавен вестник бр. 27/10.04.2009 г. приетият окончателен проект е бил съобщен на заинтересуваните лица с указание за подаване на писмени възражения, предложения и искания по него, на основание чл.128, ал.5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването. Съобщение за проекта е направено и във вестник Труд , бр.75/17.04.2009 г. и вестник Черно море бр. 90/22.04.2009 г. На заседание, проведено на 17.09.2009 г. на ЕСУТ при Община Варна са били разгледани направените възражения. С предложение с вх. Д-02-9200/671 от 22.02.2010 г. на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.16, ал.1 от ЗУТ и СПН на гр. Варна, кметът на Община Варна е предложил на Общински съвет-Варна да одобри план за застрояване и регулация на [квартал], гр. Варна. Последвало е приемане на оспореното решение. Поради това не е налице такова допуснато съществено процедурно нарушение, при което ако не бе допуснато, би довело до друго решение с различно от оспореното съдържание. Що се касае до твърдението, че е налице денивилацията на терена, то това е въпрос на изпълнение, което е без значение за преценката на нищожността на акта в оспорената му част. Тази преценка може да касае само законосъобразността на акта, в какъвто смисъл е и заключението на решаващия съд. Предвид изложеното, като е приел, че решението в обжалваната му част не е нищожен административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,