Решение № 14528 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2019 г.

Решение № 14528 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Тасков против решение № 2 от 4.01.2019 г. по адм. дело № 381/2018 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-04-829/02.08.2018 г., издадена от кмета на община Дупница, с която е наредено жалбоподателят да премахне "навеси с предназначение за стопански постройки", находящи се в УПИ IV-238, 258, кв. 23 по плана на с. Джерман, на 2. 10 м. от двуетажна жилищна сграда в имот 258 в 2-месечен срок от влизане на заповедта в сила. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът– кметът на община Дупница оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответниците Т. Белиато и Ц. Таскова не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Кюстендил е постановено в противоречие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на основания за отмяна на административния акт са направи при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Не са взети предвид нарушенията във формата на заповедта, както и допуснатите при издаване на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Независимо, че е издадена в писмена форма, заповедта всъщност не съдържа фактическите основания, които обосновават нейното постановяване. В обстоятелствената част на акта декларативно е посочено, че навесите "се явяват неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали", както и че са "вредни в санитарно – хигиенно отношение и лесно запалими". Липсват обаче съображения за причините, поради които навесите са приети за неподходящи по местонахождение, както и такива, които да обосноват извода, че материалите, от които същите са изградени, са неподходящи. Мотиви в този смисъл не се съдържат и съставените констативни протоколи. Освен това констатациите, че навесите са "вредни в санитарно – хигиенно отношение и лесно запалими" са в противоречие с правното основание за издаване на акта. Премахването на строежи, които създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно- хигиенно отношение може да бъде разпоредено със заповед, издадена по чл. 195, ал. 6 ЗУТ и то след като се установи, че не могат да се поправят и възстановят, а не с акт на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, в какъвто смисъл е процесната заповед. Допуснатите формални нарушения фактически водят до постановяване на административния акт при липса на мотиви, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Изводът на административния съд за спазване на процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ също не се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата е императивна и предвижда, че комисията, която събира данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите лица преди съставяне на констативния акт. В случая в нарушение на цитирания текст жалбоподателят не е изслушан преди съставяне на констативния акт. Уведомяването на оспорващия за констативния протокол от 8.05.2018 г. и поставянето на конкретен въпрос относно извършителя не на строежа, не удовлетворяват изискванията на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, тъй като смисълът на разпоредбата е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. В случая това не е направено. Допуснатия пропуск в процедурата по издаване на заповедта е съществено, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя и се отразява на правилността на постановения административен акт. Същото е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, което обаче също не е взето предвид от първоинстанционния съд. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания за това, също е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират, неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. В случая материалноправните предпоставки за издаване на заповедта не са изпълнени. По делото не е установено описаните в заповедта строежи да са неподходящи по местонахождение, вид и материали, а направените в този смисъл констатации в административния акт се опровергават от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. Следователно в случая условията за премахване на строежа по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ не са изпълнени и издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно прилагане на материалния закон. Поради всичко изложено оспореното решение на Административен съд – Кюстендил следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № РД-04-829/02.08.2018 г., издадена от кмета на община Дупница да бъде отменена в частта, в която е наредено А. Тасков да премахне "навеси с предназначение за стопански постройки", находящи се в УПИ IV-238, 258, кв. 23 по плана на с. Джерман, на 2. 10 м. от двуетажна жилищна сграда в имот 258. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, община Дупница следва да заплати на жалбоподателя А. Тасков сумата 775. 00 лв. разноски по делото, включващи 75. 00 лв. държана такса за производството пред двете инстанции, 100. 00 лв. възнаграждение за вещо лице и 600. 00 лв. възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,