Решение № 4997 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12042/2020 г.

Решение № 4997 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12042/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Ф., ЕГН [ЕГН], гр. П., срещу решение № 310/15.06.2020 година на Административен съд гр. П. по адм. д. № 286/2019 година, с което е отхвърлен иска му срещу кмета на община Панагюрище, с който се иска съдът да го задължи да извърши действия по поддържане и обезопасяване на [улица], гр. П. и изграждане на подпорна стена от суха каменна зидария до оградата на имота му с идентификатор 501. 2877 с административен адрес: гр. П., [улица], както и изграждане на дясна подпорна стена с дължина 80 м. по цялото протежение на [улица], от [улица]до [улица], съгласно технически проект за обект "Благоустрояване на [улица]. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че с определение № 1112/23.01.2020 година по адм. д. № 11603/2019 година по описа на ВАС, съдът върнал делото на Административен съд гр. П. с указания за разглеждане на спора по реда на чл. 256 от АПК. Исканията по този ред съдържали елементи присъщи на осъдителен иск в гражданското производство. Спорът между страните се състоял в това, дали нормата на чл. 31 от Закона за пътищата вменявала задължение на кмета на общината пряко произтичащо от нормативен акт. Излага доводи, че управлението на общинската собственост, каквато представлявал общинският път, следвало да се извършва винаги в интерес на населението и с грижата на добър стопанин. Като част от населението в община П., Ф. имал правен интерес да изисква от кмета на общината изпълнение на негово нормативно установено задължение. Необходимостта се доказвала от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, разпитаните свидетели и представените писмени доказателства. Неизпълнението на това нормативно регламентирано задължение на община П. да извърши действия по поддържане и обезопасяване на [улица], гр. П. и изграждане на подпорна стена от суха каменна зидария до оградата на имота му с идентификатор 501. 2877 с административен адрес: гр. П., [улица], както и изграждане на дясна подпорна стена с дължина 80 м. по цялото протежение на [улица], от [улица]до [улица], съгласно технически проект за обект "Благоустрояване на [улица], рефлектирало неблагоприятно върху правото на Ф. да ползва необезпокоявано собствения недвижим имот, граничещ с общинския път. През двора му се оттичали подпочвени води и имало реална опасност от срутване на оградата на имота му. Прави възражение, че първоинстанционният съд неправилно дефинира като адресат на задължението кметът на общината, при условие, че искът бил предявен срещу община П.. Претендира уважаване на касационната жалба и присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Ответникът, кметът на община П. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че ако искът е насочен срещу община П., както твърди касаторът, същата е юридическо лице, а не административен орган, поради което и не се явява адресат на нормата на чл. 256, ал. 1 от АПК. Оспорва съществуването на правна норма, която да задължи кмета на общината да изгради подпорна стена пред имота на касатора.