Решение № 327 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 436/2008 г.

Решение № 327 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 436/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б. "б" ГПК (отм.). В. М. г. от гр. Д. обжалва и иска да се отмени Решение № 179 от 8.10.2007 г. по гр.възз.д. № 318/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 6.04.2007 г. по гр.д. № 603/2006 г. на Добричкия окръжен съд и е осъден да заплати на Ц. Н. К. сумата 66 719 лв., част от недължимо плащане по платежни нареждания от 4.03.2002 г. за 30 000 лв. и от 15.04.2002 г. от 46 720 лв., на основание чл. 55 ЗЗД. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответника по касация - Ц. Н. К. По подадената касационна жалба, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на В. Г. е оставил в сила решението на окръжния съд след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че е налице разместване на имуществени блага между правните сфери на ищеца и ответника без основание за това, в размер на превода по двете платежни нареждания /без присъдената част в размер на 10 001 лв. по гр.д. № 287/2004 г. на Варненския АС/ и са налице условията на чл. 55, ал. 1 ЗЗД за уважаване на заявения иск със законните последици. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не са налице релевираните нарушение по приложение на процесуалния закон. След влизане сила на Решение по гр.д. № 287/2004 г. на Варненския апелативен съд, Ц. Н. К., в качеството си кредитор е заявил срещу В. М. Г. претенцията си за заплащане на разликата от 66719 лв. до пълния размер на вземането си по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, преведена без основание сума общо в размерна 76720 лв. по две платежни нареждания, съответно от 4.03.2002 г. за 30 000 лв. и от 15.04.2002 г. от 46 720 лв. За да признае вземането на кредитора - ищец, решаващият съд е приел за безспорно, че извършеното плащане на Ц. К. по процесните две платежни нареждания, са направени без основание, тъй като страната е установила плащането, както и липсата на каквито и да е лични задължения към ответника В, а последният - от своя страна не е установил основание, на което да е осъществено плащането и неговото приема да е основателно. След като ответникът В. Г. не е доказвал причина /основание/ за получаване на процесните суми нито е ангажираните писмени доказателства за облигационни отношения на такива на съдружие между страните, който да установяват задължение към търговско дружество или лично към ответника, изводът, че плащането по банков път чрез процесните две платежни нареждания е недължимо, е правилно, обосновани и законосъобразно. Релевираните доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради неправилно разпределение на доказателствена тежест, са неоснователни. Безспорно установеният по делото факт е този на превода на сумата от 74 620 лв. с две платежни нареждания по сметка на В. Г. Данни и доказателства, че това е не е лична сметка, а фирмена, по делото няма, поради което правилно съдът е приел, че доколкото е налице разместване между правните сфери, това разместване е между патримониумите на двете физически лица, страни по иска. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД /доколкото няма твърдения за отпаднало или неосъществено основание/ при хипотезата на получено без основание, изисква от страна на ищеца-кредитор да докаже плащането и липсата на основания за това. Законодателят, противно на доводите в касационната жалба, не е регламентирал презумпция, че всяко плащане има своето основание т. е. че всеки, който е получил плащане по своя сметка може да го задържи до доказването на липсата на основание. Точно обратното, който е получил нещо и е установено, че няма задължение, което да се погасява или насрещна престация, чието изпълнение се очаква, установява плащане без основание. Правилно и в пълно съответствие със закон, решаващият съд е приел, че в тежест на ответника е да установи правно-релевантния факт, че полученото плащане е с основание. При защитна теза на страната длъжник, че плащането не е без основание - но без да се сочи такова, и при доказателствата, събрани по искане на страната-кредитор за липсата на задължение като основание за плащането, и без фактически и правни възражения относно основанието заплащане, решаващият съд правилно е уважил претенцията на платилия кредитор в пълен размер. Доколкото по делото лицето длъжник, получил плащането по банков път е поддържал, че има основание за паричния превод, въпреки липсата на посочена такава по банковия документ, то именно в негова тежест е да установи положителния факт - а именно на основанието, поради което е получил надлежното плащане на ищеца. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия