Решение № 6830 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2019 г.

ВАСI отделение08.05.2019 г.докладчик т Йордан Константинов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 341 от 14.01.2019 г. на Административен съд – София град, трето отделение, 63-ти състав,., постановено по адм. д. № 7591/2018 г. ОСЪЖДА Агенция "Митници" - гр. София да заплати на "Пауър тийм газ" - ЕООД, ЕИК 121282041, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Владайско въстание"№ 1, представлявано от управителите Д. Костадинов и А. Колев, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6830 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 341 от 14.01.2019 г., постановено по адм. д. № 7591/2018 г. Административен съд – София град, трето отделение, 63-ти състав, е отменил по жалба на "Пауър тийм газ" - ЕООД, ЕИК 121282041, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Владайско въстание"№ 1, представлявано от управителите Д. Костадинов и А. Колев, решение № Р – 294/32 – 177839 от 20.06.2018 г. на директора на Агенция "Митници" като незаконосъобразно. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Агенция "Митници" чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Енева. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди решението на директора на Агенция "Митници". Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Пауър тийм газ" - ЕООД, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С обжалваното решение Административен съд –София град е отменил по жалба на "Пауър тийм газ" - ЕООД, ЕИК 121282041, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Владайско въстание" № 1, представлявано от управителите Д. Костадинов и А. Колев, решение № Р – 294/32 – 177839 от 20.06.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с което решение е отменен лиценз № 443 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, находящ се в гр; Перник, кв. "Изток", ул. "Владайско въстание" № 1, с идентификационен номер на лицензирания складодържател № BGNCA 00283000. Съдът е възпроизвел установената фактическа обстановка по издаването на оспорения административен акт. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с материалния закон. За да обоснове този си извод, решаващият съд е възпроизвел на първо място относими разпоредби от ЗАДС – чл. 77, ал. 1, чл. 52, ал. 1, т. 1, чл. 81а. Въз основа на тях е прието, че митническият орган е нарушил закона, тъй като не е уведомил адресата на акта за постъпилото писмо от банката относно прекратяване на действието на гаранцията/обезпечението и не е дал възможност на същия да предостави ново обезпечение. На отделен ред съдът е коментирал незаконосъобразността на действията на митническите органи при прекратяване на лиценза, изразяващи се в не позволяване на дружеството да извърши измерване на наличните горива в склада. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на Агенция "Митници" и основателност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. София град е правилно и законосъобразно. Макар в касационната жалба да се правят доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се аргументи, че съгласно чл. 53, ал. 2, т. 2 ЗАДС, действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява, когато обезпечението е престанало да бъде валидно, като в тази хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност, и не могат да му бъдат противопоставяни вътрешните отношения между складодържателя и издателя на гаранцията. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Същите са възпроизведени подробно както в решението на първоинстанционния съд, така и в касационната жалба. Спорът се свежда единствено по приложението на материалния закон. Направените изводи от тази насока от административния съд се възприемат от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. В допълнение настоящата инстанция намира, че в случая при издаването на решението е нарушен чл. 6, ал. 3 АПК, според който когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Аргументи в тази насока могат изведени от новосъздадената разпоредба на чл. 81в ЗАДС, ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Според тази норма, при усвояване изцяло или частично на предоставеното обезпечение за управление на данъчен склад митническите органи може да запечатат обекта или част от него за срок един месец, а според алинея пета действията за запечатване на обекта или част от него се прекратяват, при условие че в сроковете по ал. 1 или 3 лицензираният складодържател се е привел в съответствие с изискванията на чл. 77. В този смисъл административният съд правилно е приел, че не уведомяването на лицензирания складодържател за отпадането на обезпечението и не даването на възможност на същия в определен да изпълни изискването за предоставяне на валидно обезпечение съставлява съществено нарушение на правата му. В случая правилно е съобразено и обстоятелството, че след впоследствие митническият орган е издал друго решение /л. 22 от адм. д. № 7591/18 г./, с което при условията на чл. 81 ЗАДС е определен нов размер на обезпечението, което обезпечение е осигурено от складодържателя. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение № Р – 294/32 – 177839 от 20.06.2018 г. на директора на Агенция "Митници" и е уважил жалбата, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдено решение, което не страда от пороците сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото в размер на 650 лв., съгласно представения списък с разноски, като предвид фактическата и правна сложност на спора намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 53, ал. 1, т. 3