Решение № 10922 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 178/2015 г.

Решение № 10922 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 178/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от И. П. П.-Ц., против решение № 6596/4.11.2014 г. по адм. д. № 7283/2013 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от нея иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Национално бюро за правна помощ (НБПП), за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от Решение № 08-06-57-1/8.04.2011 г. на НБПП, с което й се отказва предоставянето на правна помощ, искана за защита на авторски права, отменено с решение № 8657/17.06.2013 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение за сумата от 980 000 лева, заедно със законната лихва, както и неустойка от 500 лева за всяка седмица до пълното заплащане на обезщетението. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторката, редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Не представя нови писмени доказателства по делото. Касационният ответник по делото - Национално бюро за правна помощ, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, счита че, обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и предлага на съда като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши, на основание чл. 218 от АПК, проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касационната жалбоподателка, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. Неоснователни са доводите на касаторката, че не е била призована редовно за проведеното публично съдебно заседание на 6.10.2014 г. Видно от протокол от същото съдебно заседание, е че И. П. П.-Ц., е била редовно призована по реда на чл. 42, ал. 4 от ГПК, чл. 144 от АПК на посочен от нея електронен адрес (призовка от за насрочено заседание и разпореждане от 2.08.2014 г. на Второ отделение 31 състав на АССГ - изпратено на електронен адрес, стр. 94 от адм. дело № 7283/2013 г.) За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че иска на ищцата е недоказан, от което е направил извода, че е неоснователен. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. За да бъде основателен един иск за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, е достатъчно не само да се докаже, че е налице един отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт, в случая Решение № 08-06-57-1/8.04.2011 г. на НБПП, но и от него да са настъпили вреди за ищеца, които да са в пряка причинна връзка с този отменен акт. В настоящият случай, както правилно е отбелязал първостепенният съд, със съдебното решение № 6617/4.12.2012 г. постановено по адм. дело № 721/2012 г. на АССГ и оставено в сила със съдебно решение № 8657/17.06.2013 г. по адм. дело № 1951/2013 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е отменен отказа на НБПП, от който се търсят вреди, не е решен спора относно дължимостта на правната помощ по същество, а преписката е върната за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания, като при новото разглеждане с влязъл в сила административен акт на касаторката е отречено правото на безплатна адвокатска защита. Правилен е изводът на решаващия съд, че отмененият акт на НБПП не съставлява основание по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което при наличието на останалите кумулативно необходими предпоставки - настъпила вреда, причинна връзка между тях и отменен незаконосъобразен акт, да обоснове отговорността на държавния орган. Обосновано съдът е изследвал и останалите предпоставки и правилно е приел, че те също не са изпълнени - не е доказано настъпването на претендираните вреди, нито наличието на причинна връзка между тях и оспореният административен акт. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищцата иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Националното бюро за правна помощ, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,