Решение № 12449 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2012 г.

Решение № 12449 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ели Ангелова Воденичарова против решение № 6499 от 9.05.2012 г. по адм. дело № 2033/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което й е наложена глоба в размер на 5000.00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 8 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) и е осъдена да заплати на държавата сумата 1886,85 лв., представляваща равностойността на получената облага. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като наложеното наказание е несправедливо и не съответства на икономическото й състояние. Моли решението да бъде отменено. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че са налице основания за санкциониране на жалбоподателката по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗПУКИ (изм. в ред., ДВ, бр. 94/2008 г.). С решение № РД 02-14-2230/16.12.2010 г., издадено по реда на чл. 28 (отм.) от ЗПУКИ, министърът на регионалното развитие и благоустройството, като орган по назначаването установява конфликт на интереси по отношение на жалбоподателката по чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от ЗПУКИ. Това решение влиза в сила на 7.01.2012 г. с решение № 16183/18.12.2011 г. по адм. дело № 3425/2011 на ВАС, пето отделение, с което жалбата на Воденичарова против административния акт е отхвърлена. С влизане на решението в сила възниква и основанието за санкциониране по реда на чл. 30, ал. 2 от ЗПУКИ (изм. ред., ДВ, бр. 94/2008 г.). С оглед допуснатото нарушение по чл. 8 от ЗПУКИ правилно е преценено, че санкцията следва да се наложи съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ, която предвижда глоба в размер от 5000,00 до 7000,00 лв. В случая аргументирано, след преценка на тежестта на нарушението, невисоката степен на обществена опасност и при отчитане доходите на жалбоподателката е направен извод, че наказанието следва да бъде в минималния, предвиден в закона размер, а при условията на чл. 33, ал. 3 от ЗПУКИ равностойността на получената облага от 1886,85 лв. следва да бъде присъдена в полза на държавата. Тези изводи са в съответствие с цитираните по-горе разпоредби, поради настоящият петчленен състав приема, че обжалваното решение е законосъобразно. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Представеното решение, с което е установен конфликт на интереси е основанието за санкциониране на жалбоподателката по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗПУКИ (изм. ред. ДВ, бр. 94/2008 г.), а размерът на наложеното наказание е определен в минималния размер, предвиден чл. 35, ал. 1 от същия закон и е съответен на доказателствата за тежестта и обществената опасност на нарушението и доходите на жалбоподателката. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на ангажираните доказателства са направени и крайните изводи на съдебния състав, че са налице основания по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗПУКИ (изм. ред ДВ, бр. 94/2008) за санкциониране на жалбоподателката с минималния размер на предвидената в чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ санкция. Поради всичко настоящият петчленен състав стигна до извода, че обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,