Решение № 14419 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2017 г.

Решение № 14419 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Ж. Г. Г. срещу Решение № 114/24.03.2017 г. по адм. дело № 408 по описа на Административен съд – П. за 2016 г. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и при допуснати съществени нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че ищеца е пребивавал в Затвор гр. Б. от 17.06.1994 г., като и до настоящият момент се намира там за изтърпяване на присъда. Възприетите от първоинстанционния съд фактически констатации били неправилни, тъй като касаели непредявен от лицето иск за обезщетяване на вреди, свързан със спиране и непредаване на писма на ищеца. Б. доказано нарушение на чл. 8, т. 1 от ЕКПЧ, изразяваща се в накърняване на правото на лицето на неприкосновеност на кореспонденцията поради прочитане на същата от служители на Затвора. Съдът не взел предвид всички представени от лицето доказателства. Моли решението да бъде отменено изцяло, като му бъдат присъдени търсените като обезщетение суми. Ответните по жалбата страни чрез процесуален представител считат, че решението е правилно и законосъобразно, а депозираната срещу него жалба неоснователна, поради което молят да се отхвърли изцяло. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по иск на Ж. Г. Г. срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с искане за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди – унизително отношение, уронено човешко достойнство, страх, малоценност и незащитеност, душевно страдание, психоемоционален стрес, обострено чувство за отхвърленост в резултат на отваряне и четене на кореспонденцията на лицето през периода 17.06.1994 г. – 10.09.2015 г. като се претендира сума в размер на 25 000 лева срещу Министерство на правосъдието за периода 17.06.1994 г. – 15.12.1998 г., сума в размер на 5 000 лева за периода 15.12.1998 г. – 17.10.1999 г. срещу същия ответник, сума в размер на 20 000 лева от ответника ГД "ИН" за периода 17.10.1999 г. до 17.02.2009 г., сумата 10 000 лева срещу Министерство на правосъдието за периода 17.02.2009 г. до 10.09.2015 г. и сумата от 20 000 лева за същия период от ГД "ИН" – С.. Претендира се и законна лихва върху всяка една от сумите от датата на завеждане на исковата молба до пълното й изплащане. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт предявеният от Ж. Г. Г. иск е изцяло отхвърлен като неоснователен. За да постанови решението си първоинстанционният съд е изследвал подробно събраните по делото доказателства свързани с времето и мястото на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" от ищеца, наличната към нарочно изготвените досиета документация, свързана с получаването и изпращането на кореспонденция от Господинов и е достигнал до извод за липса на действие или бездействие от страна на администрацията на Министерство на правосъдието и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", които да са незаконосъобразни и да водят след себе си възможност за ангажиране на имуществената отговорност на посочените в исковата молба ответници. С оглед обстоятелството, че от 01.06.2009 г. Министерство на правосъдието е престанало да бъде административен орган, изпълняващ задължения във връзка с изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" в местата на територията на Р. Б. изградени за тази цел предявените срещу този ответник искове за периода 17.06.1994 г. до 01.06.2009 г. са погасени по давност и при наличието на нарочно възражение в тази насока следва да бъдат отхвърлени. Претенцията срещу ГД "ИН" за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили през периода 01.06.2009 г. до 10.09.2015 г. е неоснователна според първоинстанционният съдебен състав, тъй като липсват данни за незаконосъобразни действия на администрацията свързани с неправомерно следене на кореспонденцията на лицето по време на пребиваването в мястото за лишаване от свобода. Съдът е взел в предвид съдържанието на две писма на ищеца, копия от които са приложени към делото и е съобразил съдържанието им с приложимите разпоредби от ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В. връзка с това е разсъждавал и върху дадената на затворническата администрация от законодателя възможност за проверка и следене на съдържанието на кореспонденцията на лишените от свобода при съмнения и във връзка с контролиране на сигурността, както в мястото за лишаване от свобода, така и във връзка с предотвратяване евентуалното извършване на престъпление. Поради описаното първоинстанционният съдебен състав е приел, че не са налице нарушения на правата на лишения от свобода гарантирани с разпоредбата на чл. 8, параграф 1 от ЕКПЧ, тъй като са налице причини по смисъла на чл. 8, параграф 2 от същия акт, които са дали възможност държавата в лицето на администрацията на местата за лишаване от свобода да се намеси в защита на обществената сигурност и за предотвратяване на безредици или престъпления, правата и свободите на други граждани. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е частично основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е изследвал подробно обстоятелствата свързани с момента на настъпване на твърдяните от ищеца вреди във връзка с поведението на администрацията, при което е установил, че изнесеното възражение за изтекла погасителна давност относно вреди настъпили преди 01.06.2009 г. е основателно. Към тази дата е прекратено евентуално действие от страна на служители на Министерство на правосъдието отговорни за реда и функционирането в местата за лишаване от свобода и по силата на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е започнала да тече давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. След 01.06.2009 г. до 10.09.2015 г. активно легитимиран ответник по искове за обезщетяване на вреди настъпили в резултат на незаконосъобразни действия или бездействие на затворническата администрация е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". По отношение на този ответник искът неправилно е определен като неоснователен, тъй като са налице доказателства за наличието на изискуемите по закон обстоятелства, даващи възможност на решаващият съд да определи претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като основателна. Претенцията за присъждане на обезщетение срещу Министерство на правосъдието за периода 01.06.2009 г. до 10.09.2015 г. е правилно определена като неоснователна поради липса на изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на именно този ответник. Нормата на чл. 33 от ЗИН (отм.); , както и тази, действаща към настоящия момент - чл. 86 от ЗИНЗС не гарантират в абсолютна степен тайната на кореспонденцията на лишените от свобода. Тайната на кореспонденцията обаче е защитена свобода съгласно чл. 8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б., международните договори, които са ратифицирани по конституционен ред и са влезли в сила за страната са част от вътрешното право, като се ползват с върховенство спрямо нормите, които им противоречат. Ето защо установените обстоятелства по делото е следвало да се преценят за съответствието им с изискванията на материалноправната норма на чл. 8, § 1 от ЕКПЧ. В редица свои дела Европейският съд по правата на човека посочва, че дори и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намесата от страна на властите в упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ. Дори при прилагане на изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи, т. е. намесата следва да отговаря на изискването за необходимост в едно демократично общество. В случая, намесата в правото на неприкосновеност на кореспонденцията е предвидена в закона единствено и само тогава, когато преследва легитимна цел, а именно защита на обществения ред. От събраните по делото доказателства се установява, че затворническата администрация е спряла две от писмата на Господинов и е приложила същите към личното му дело, но от тях не може да се направи извод за наличието на данни за насоченост на изложението към извършване или създаване на опасност от извършване на тежки престъпления или са необходими за разкриване на вече извършени такива. Показания на св. Хасан, св. Николов и св. Младенов съдържат информация за поведение на администрацията през периоди, за които правото на иск на Господинов е погасено поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, както правилно е констатирал и състава на Административен съд П.. Релеванти за настоящото производство са двете писма, приложени като копия към досието на лишеното от свобода лице, чието съдържание е проследено от затворническата администрация. Липсват доказателства за друга подложена на неправомерно наблюдение кореспонденция през периода след 01.06.2009 година. От събраните по делото доказателства, и в частност от съдържанието на приложените на л. 37-40 и л. 77-78 от адм. д. № 408/2016 г. писма, не се установяват факти и обстоятелства, които да са дали възможност на администрацията да формира обосновано становище за необходимост от следене и контролиране на текста на кореспонденцията на ищеца в първоинстанционното производство с оглед постигане на преследваната легитимна цел, а именно защита на обществения ред или евентуално предотвратяване извършването на престъпления или безредици /основания по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ/. Писмата съдържат съвети за поддържане на физическото състояние на лицата, засегнати от тях, за възможността и желанието им да получат обезщетения /в това число и от европейски съд/, като не са изтъкнати доводи твърдения тази информация да е свързана с възможността за настъпване на вредни последици, изразяващи се в нарушение на обществения ред и сигурност, за възможността от извършване на тежко престъпление или разкриването на такова. Наличието на такива обстоятелства е подлежало на доказване от заинтересованата страна с всички допустими от закона способи, но действия в тази насока не са предприети. Предвид безспорно установеното нарушаване на чл. 8 от ЕКПЧ с оглед неспазване на изискването за пропорционалност на намесата в упражняването на правата по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ при преследването на легитимна цел от страна на служебните лица от затворническата администрация, води на извод за основателност на исковата претенция. Предвид сравнително дългия период на търпене нарушението, характера на нарушеното право - нарушение на правото на неприкосновеност на кореспонденцията, извършено чрез необосновано осъществяване на контрол върху писменото съдържание на описаните по – горе две писма, настоящата инстанция намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 14.04.2016 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. В останалата част, исковата претенция до предявения размер от 20000 лева е правилно отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението е незаконосъобразно в частта, в която Ж. Г. Г. е осъден да заплати на Министерството на правосъдието и на ГД "ИН" разноски в размер на 300 лева на всеки от тях. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Законодателя е приравнил възнагражденията на юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати, като е взел предвид спецификата на дейността и структурата на юридическите лица и ЕТ и в тази връзка възможността да ползват юридическа помощ по ред, различен от упълномощаването на адвокат. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е била недопустима и първоинстанционния съд не е следвало да я уважи. Разноски на ответниците по жалбата на същото основание не се дължат и в настоящото производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,