Решение № 10170 от 30.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2024 г.

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на СИТ 97 ООД, подадена чрез пълномощника адв. К. Чакова, с искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение 7360/13.06.2024 г., постановено по адм. дело 2774/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение. Молбата обективира и искане за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. Ответната страна Кметът на Столична община, не изразява становище по молбата. Молбата досежно искането за поправка на очевидна фактическа грешка е редовна и допустима, като неограничена с определен срок, а разгледана по същество основателна. Страна по делото е Кметът на Столична община, а погрешно в мотивната част на решението относно дължимите разноски е посочена Националната агенция за приходите. Същата очевидна фактическа грешка е допусната и в диспозитовната част на съдебния акт. По изложените съображения следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в мотивната част и в диспозитива на решението, като вместо НАП, съответно Национална агенция за приходите, да се чете Столична община. По искането за изменение на решението в частта му за разноските: Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска, в полза на СИТ 97 ООД са присъдени разноски в общ размер на 11 136,79 лв., от които 9 700 лв. за адвокатски хонорар за първоинстанционното производство по дело 216/2023 г. и 1 436,79 лв. държавна такса за касационно оспорване по дело 2774/2024 г. Следва да се отбележи, че настоящото дело се явява повторно разглеждане на казуса от касационната иснатнция, след като с Решение 73/05.01.2023 г., постановено по адм. дело 12519/2021 г. по описа на ВАС, състав на Първо отделение, е отменено Решение 4980/27.07.2021 г., постановено по адм. дело 3428/2019 г. по описа на Административен съд София-град, и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда. В тази връзка се установява, че СИТ 97 ООД е сторило следните разноски: 50 лв. заплатена държавна такса за първоначално образуване на производството (л. 246 от адм. дело 3428/2019 г.); 350 лв. депозит за вещи лица (л. 262 от адм. дело 3428/2019 г.); 165 лв. (погрешно в молбата се сочи 65 лв.) допълнителен депозит за вещо лице по ССчЕ (л. 350). По дело 12519/2021 г. по описа на ВАС СИТ 97 ООД е понесло разноски в размер на 1 436,79 лв., представляващи заплатена държавна такса за касационно оспорване (л. 16 от делото). При новото разглеждане на спора от административния съд, от страна на СИТ 97 ООД, по делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 16 от дело 216/2023 г.), съгласно който дружеството е заплатило в брой общо 19 800 лв. за защита и съдействие по дела 216/2023 г. и 3428/2019 г. Отделно, в кориците на същото дело се съдържа и списък по чл. 80 от ГПК (л. 79), съгласно който претендираните разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 19 400 лв. по 9 700 лв. за всяко от делата (дела 216/2023 г. и 3428/2019 г.). За второто касационно оспорване СИТ 97 ООД е заплатило държавна такса в размер на 1 436,79 лв. (л. 15) и е представило списък с разноски (л. 20), съгласно който, освен разноските за държавна такса, отново претендира сумата за адвокатско възнаграждение в общ размер на 19 400 лв. Право да иска изменение на съдебния акт в частта му за разноските има страната, за която този акт е благоприятен, което обстоятелство в случая е налице. Искането следва да се направи до приключване на делото в съответната съдебна инстанция, реално да са направени разноски по делото, както и да е установен техният размер. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно, като са налице доказателства за реалното им заплащане. По отношение на разликата в размера между сумата, отразена в договора за правна защита и съдействие (19 800 лв.), и претендирания размер в двата списъка с разноски (общо 19 400 лв.), претенцията на молителя следва да бъде уважена до претендирания размер 19 400 лв. По този начин общият размер на разноските, подлежащи на присъждане за четирите съдебни производства, възлиза на 22 838,58 лв. (50 лв. + 350 лв. + 165 лв. + 1 436, 79 лв. + 9 700 лв. + 9 700 лв. + 1 436,79 лв). Мотивиран така и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение