Решение № 10220 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2010 г.

Решение № 10220 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Иванов Георгиев, гр. Добрич, ул. "Любен Каравелов" № 5, ет. 1, ап. 1, срещу решение № 26 от 22.02.2010 г. на Административен съд, гр. Добрич, постановено по административно дело № 774/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е определил доказателствената тежест - приел, е че касаторът следва да докаже твърденията за липса на материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Непредставянето по делото на всички наказателни постановления, послужили като основание за издаване на оспорената заповед, не дава възможност да се направи верен извод за наличието на основание за налагане на принудителната мярка. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (Наредба № I-139/2002 г. - отм.) и по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списък на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959/2007 г.). Това доказва липсата на вина у жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" при областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с оглед представените пред касационната инстанция писмени доказателства. Наказателно постановление № 187879 от 25.01.2007 г., което е едно от постановленията, на които се е позовал органът, не е влязло в сила. С оглед на това, към датата на издаване на оспорената заповед, касаторът не е останал безконтролни точки и не е бил длъжен да предаде свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че на 19.07.2005 г. на касатора са възстановени, по реда на чл. 158 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), всички 39 контролни точки. След възстановяването са му отнети, по влезли в сила наказателни постановление - 46 контролни точки. Въз основа на така установената фактическа обстановка е приел, че оспорваната заповед е издадена при спазване на материалните разпоредби на закона, от компетентен орган, при спазване на исканата форма и процедурни правила. Приел е, че доказателствената тежест за оспорване на фактическите основания в административния акт, е на касатора и той не е ангажирал доказателства, които да ги оборят. Приел е, че институтът на погасителната давност не може да се приложи по отношение на наложената принудителна административна мярка. Въз основа на това е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна. Този извод на съда е правилен. По делото е нямало спор за факти. Безспорно е, че към 19.07.2005 г. касаторът е имал максималния размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства - 39, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139/2002 г. (отм.). В периода до издаване на оспорената заповед - 18.12.2009 г., са му издадени пет наказателни постановления - № 357 от 20.04.2006 г.; № 1091 от 12.05.2006 г.; № 187897 от 25.01.2007 г.; № 8209 от 15.02.2008 г. и № 825 от 26.05.2008 г. Наказателно постановление № 1506 от 21.06.2005 г. е издадено преди датата на възстановяване на контролните точки. С тези постановления, за различни нарушения на ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания и отнемане на контролни точки. Спорен по делото е въпросът влезли ли са в сила наказателните постановления, послужили като основание за издаване на оспорената заповед. Касаторът не оспорва, че наказателни постановления № 8209 от 15.02.2008 г. и № 825 от 26.05.2008 г. са влезли в сила. С тях са му отнети 14 контролни точки. Наказателни постановления № 357 от 20.04.2006 г. и № 1091 от 12.05.2006 г. са представени по делото и в съдебно заседание касаторът е признал, че са влезли в сила. С тях са му отнети 16 контролни точки. Пред настоящата инстанция е представено и наказателно постановление № 187897 от 25.01.2007 г. Постановлението е в два различни екземпляра, на които са посочени различни дати за връчване - съответно 15.06.2007 г./22.11.2007 г. и за влизането му в сила - 25.06.2007 г./30.11.2007 г. На екземпляра, посочващ дата на връчване 22.11.2007 г., е положен подпис на адресата на постановлението. С това наказателно постановление са отнети 12 контролни точки на жалбоподателя. Наказателното постановление, в частта, в която удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на държавен орган в това му качество. Официалният свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. В случая касаторът не е оспорил верността на документа, макар да твърди, че постановлението не му е връчено. Той е имал възможност да стори това в касационното производство, където за първи път е представено наказателното постановление, с оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК, но не е. Касаторът е представил постановление от 03.06.2010 г. на районна прокуратура, гр. Добрич, с което преписката, образувана по негова жалба за евентуално извършено документно престъпление е изпратена по компетентност на Софийска районна прокуратура. С това постановление твърдението му за извършено престъпление при удостоверяване на връчването на постановлението не е доказано. Доказването може да стане само с влязла в сила присъда. С оглед на изложеното е безспорно, че наказателно постановление № 187897 от 25.01.2007 г. е влязло в сила и с него са отнети 12 контролни точки. Ако и когато бъде установено по надлежния ред, че удостоверяването е предмет на престъпление, то жалбоподателят ще може по реда на чл. 329, т. 2 АПК да поиска отмяна на съдебното решение. Наказателно постановление № 1506 от 21.06.2005 г. не е представено по делото. С оглед на това основателно е твърдението на касатора, че доказателствата по делото не дават възможност да се докаже по несъмнен начин, че постановлението е влязло в сила. Неправилно съдът приема, че задължение на касатора е да докаже липсата на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта. А влизането в сила на наказателното постановление е факт, който обосновава налагането на мярката. Представената справка не е релевантно доказателство. Съдът правилно е задължил ответника да представи релевантни доказателства досежно влизането в сила на постановлението, но след като органът не е представил такива, неправилно е приел в мотивите, че влизането в сила на постановлението е надлежно доказано. С това наказателно постановление са отнети 4 контролни точки. Тъй като по делото не е доказано, че наказателно постановление № 1506 от 21.06.2005 г. е влязло в сила, то съдът не е следвало да го цени при преценката си за законосъобразността на оспорения акт. Неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед е твърдението на касатора, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1959/2007 г., тъй като в издадените наказателни постановления не е посочен броят на оставащите контролни точки. Предмет на проверка за законосъобразност не са издадените и влезли в сила наказателни постановления, а заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Що се отнася до твърдението му, че това нарушение доказва липсата на вина у жалбоподателя, то следва да се посочи, че принудителната административна мярка, макар и вид административна принуда, не е наказание и субективното отношение на дееца е ирелевантно. Административното наказание цели неблагоприятно въздействие за осъществено правонарушение, за това вината е релевантна. Принудителната административна мярка има също неблагоприятно въздействие, но за да накара адресата да претърпи неизгодни последици от личен и имуществен характер, които законодателят е преценил, че ще предотвратят извършването на определено правонарушение. За това вината е ирелевантна. Въз основа на горното е безспорно, че към датата на издаване на оспорената заповед касаторът е имал влезли в сила наказателни постановления, с които са му отнети 42 контролни точки при нормативно установени - 39. И без да се включва наказателно постановление № 1506 от 21.06.2005 г. жалбоподателят е изчерпал разрешения брой контролни точки, поради което правилно съдът е приел, че са налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Допуснатата неправилност досежно наказателно постановление № 1506 от 21.06.2005 г. не влияе на правилността на акта. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд