Решение № 16315 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5539/2019 г.
ВАСПетчленен състав29.11.2019 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4280 от 22 март 2019 г., постановено по адм. дело № 8628 от 2018 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. ОСЪЖДА Н. Анастасова да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева) разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16315 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5539/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Анастасова, чрез пълномощника й адв. П. Китанова, срещу решение № 4280 от 22 март 2019 г., постановено по адм. дело № 8628 от 2018 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. № 8121 К-6565 от 31 май 2018 г. на министъра на вътрешните работи и е осъдена да заплати на Министерство на вътрешните работи 100, 00 лв. (сто лева) разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт като вместо него съдът се произнесе по същество на спора. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, обективирани в депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 39 от настоящото дело). Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника му главен юрисконсулт М. Иванов Стоев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева), съобразно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), петчленен състав при втора колегия счита, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е образувано въз основа на жалба, подадена от Н. Анастасова срещу заповед рег. № 8121 К-6565 от 31 май 2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "б‘ от ЗМВР и докладна записка рег. № 3282 р-11389 от 04 май 20-18 г., е прекратено служебното й правоотношение, в качеството й на младши разследващ полицай (ГПУ – Свиленград) в сектор "РДГП – Елхово", към отдел "Разследване" при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, при обективна невъзможност да изпълнява служебните й задължения, поради получаване на най-ниската обща оценка за изпълнението на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта – 04 юни 2018 г. За да отхвърли жалбата на Анастасова, съдът е приел, че заповедта за прекратяване на служебните правоотношения е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 158 от ЗМВР, във връзка с чл. 227 от същия закон, в изискуемата писмена форма и съдържаща необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така е установил, че административният акт е подробно мотивиран с фактически и правни основания за издаването му – по арг. на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР. Достигнал е до извода за лиса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което постановил обжалвания краен резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото законосъобразни са изводите на инстанцията по същество за правилност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Анастасова. Обосновани са изводите на съда, че същата е постановена от компетентен орган, в предвидената от писмена закона форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. С правната норма на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР, законодателят е установил основание за прекратяването на служебното правоотношение на държавен служител в МВР - при получаване на най-ниската обща оценка за изпълнението на длъжността, при което е налице обективна невъзможност за изпълнението й и органът по назначаването е длъжен да прекрати служебното правоотношение. В разглеждания случай, младши полицай Анастасова е получила оценка 6 (шест) точки от комисията, определена с нарочна заповед № 8121 К-8553 от 04 декември 2017 г. на министъра на вътрешните работи за извършване на оценка на изпълнението на длъжността от държавен служител в Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, за периода от 19 януари 2016 г. до 01 декември 2017 г. Видно от приетата и неоспорена по делото карта за оценка на изпълнението на длъжността (л. 69 от административната преписка) общата оценка, която комисията е формирала от оценките по шестте показателя е 7 (седем) точки, но инспектор Н. Анастасова е наказвана през посочения период (с влезли в сила актове), поради което на осн. чл. 12, ал. 6 от Наредба № 8121 з-408 от 14 април 2015 г. (Наредбата) за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи от общия сбор е отнета една точка, поради което е формирана крайната оценка от 6 (шест) точки. В срока по чл. 18 от посочения подзаконов нормативен акт, след подаване на възражение от страна на държавния служител до министъра на вътрешните работи, чрез председателя на комисията, срещу поставената й оценка с твърдения за предубеденост на комисията, повлияно от отрицателното мнение на прокурорите от РП и други, не е установена причина за промяна на крайната оценка на изпълнението на длъжността на инспектор Анастасова. Получените 6 (шест) точки попадат в хипотезата на чл. 13 от Наредбата, което означава, че са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, заемана от държавния служител, което е основание за прекратяване на служебните й правоотношения по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 7, буква "б" от ЗМВР. Съгласно константната съдебна практика, извън компетентността на съда е да извършва преценка за правилността на поставената оценка. При наличие на доказателства, че нормативноустановената процедура за оценяване изпълнението на длъжността е спазена и поставянето на оценката е съобразено с правилата за това към момента на извършването й, то поставената от комисията крайна оценка съставлява материалноправното основание за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Извършването на оценка на изпълнението за определен период от отработеното време на длъжността има за цел измерване на нивото на професионалната квалификация и компетентност на служителя и съответствието на изпълнението на длъжността с изискванията по длъжностна характеристика., както и наложените наказания за същия период. Изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е правилен. Не са налице сочените касационни основания за нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. От събраните по делото доказателства се установява, че са реализирани всички предпоставки от нормата на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР, за да се осъществи фактическият й състав, при който ресорният министър при условията на обвързана компетентност е прекратил служебното правоотношение на Н. Анастасова поради получена най-ниска обща оценка за изпълнение на длъжността. С оглед изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия счита, че не са налице релевираните в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореното първоинстанционно съдебно решение е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на делото разноски следва да се присъдят на ответната страна, в размер на 450, 00 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Същите следва да се възложат в тежест на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при втора колегия,