Решение № 7017 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 724/2016 г.

ВАСV отделение05.06.2017 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6637/2.11.2015 г. по адм. д. № 9121/2015 г. по описа на Административен съд С.- град. ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН: **********, с. С., област П., ул. "Г. Г." ...., да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - МВР сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7017 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 724/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Съдебното производство е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Д. М. против решение по адм. д. № 9121/2015 г. по описа на Административен съд С.- град. И. отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че полицейският орган не е имал основание за задържане, тъй като при арестуването не е имало хулиганска проява, задържането не е било неотложно и е станало часове след инцидента. Ответната страна полицейският орган при 04 РПУ на Столична дирекция на вътрешните работи оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения развити в писмени бележки. Защитната теза е, че задържането е законосъобразно предвид отправена заплаха към Я. Г. Н. за убийство с нож. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 6637 от 02.11.2015 г. по адм. д. № 9121/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на Р. Д. М., гр. С., против заповед за задържане № У- 228зз1819/21.08.2015 г. на полицейски орган при 04 РУП - СДВР. За да отхвърли жалбата съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, съдържа реквизитите на чл. 74 от ЗМВР и правното основание, при спазване на административнопроизводствените правила на специалния закон, при доказани данни за извършено престъпление, с което е спазена и целта на закона. Решението е обосновано и материално законосъобразно и следва да се остави в сила. Разпоредбата на чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. За прилагането на тази принудителна административна мярка (ПАМ) не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вина и престъпление по смисъла на НК. Наличието само на данни за престъпление обосновават предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с него. Това дава право на административния орган да наложи мярката при съобразяване на конкретните обстоятелства. В случая са били налице такива данни по отношение на касационния жалбоподател, което се обосновава със събраните доказателства. Към административната преписка са приложени жалба от Я. Н. и сведения на от три физически лица. Задържането е извършено във връзка с хулиганска проява на жалбоподателя на 21.08.2015 г. и на отправени от него закани за убийство към друго лице. Изготвена е докладна записка до началника на 04 РУП - СДВР, в която са описани действията по задържането на лицето, съставен е акт за констатиране на дребно хулиганство от 22.08.2015 г.; протокол за предупреждение от 22.08.2015 г. до жалбоподателя да не нарушава обществения ред и да не влиза в саморазправни действия, както да не отправя заплахи за убийство. Приложени са доказателства, че във връзка със същия инцидент е образувано наказателно производство за това, че на 21.08.2015 г., около 10:00 ч. М. е отправил закана за убийство, държал е нож срещу лицето, спрямо което са отправени заканите, като тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им. В съответствие с представените по делото писмени доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че към момента на задържането полицейският орган е имал данни за извършено престъпление от лицето и следователно са били налице фактически обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането е извършено за срока, посочен в закона. Заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма, в нея са отразени правата на задържаното лице на адвокатска защита, на медицински преглед, на свиждане и др. Обстоятелството, че наказателното производство е прекратено е неотносимо за законосъобразността на заповедта за задържане. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт, което предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правна помощ е в размер на 100 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1