Решение № 397 от 4.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1213/2013 г.

Решение № 397 от 4.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1213/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК по искане от името на осъдения П. Р. за възобновяване на нохд 2003/2012 г. на РС - В. Търново и внохд 107/2013 г. на ОС - В. Търново с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание по съображения, че не са съобразени в достатъчна степен установените по делото само смекчаващи обстоятелства. Осъденият и защитата му искат наложеното наказание да се намали и приложи условното осъждане. Прокурорът от ВКП не изразява категорично становище, а частните обвинители и граждански ищци също не изразяват отношение. След преценка на искането за възобновяване и изказаното от прокурора, пред вид и материалите по делото, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира същото за неоснователно, поради което и то следва да остане без уважение. С присъда от 15.I. 2013 г. по нохд 2003/2012 г. на РС - В. Търново П. Р. е признат за виновен и осъден за две престъпления по чл. 157, ал. 2 във вр. с ал. 1, чл. 26, чл. 20, ал. 2, чл. 36, чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК на по 4 (четири) години лишаване от свобода за това, че в периода, първото - лятото на 2011 г. до 29.IV. 2012 г., а второто - есента на 2011 г. до 29.IV. 2012 г., в [населено място], общ. .... и гр. ...., при продължавано престъпление, в съучастие, като извършител, със С. С. П. и Р.Д.М. - помагачи, извършвал полови сношения и действия на полово удовлетворение по отношение на лица от същия пол - ненавършилите четиринадесетгодишна възраст Д.С.П. и М.С.П., като използвал за това положението на зависимост и на надзор; на основание чл. 23 от НК е наложено да изтърпи 4 (четири) години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип; осъден е заедно със съучастниците си да заплати на всеки от пострадалите Д. и М. П. по 10000 лв., обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици. Присъдата е в сила от 2.IV. 2013 г., когато с решение от 2.IV. 2013 г. по внохд 107/2013 г. на ОС - В. Търново е изменена в частта, с която подсъдимият П. Р. е признат за виновен да е извършвал действия на "полово удовлетворение" по отношение на ненавършилия 14-годишна възраст Д. П, като го оправдава само за това изпълнително деяние. В останалата част присъдата е потвърдена. Посочените съдебни актове не са проверявани по касационен ред, а искането за възобновяване е постъпило в първоинстанционния съд на 7.V. 2013 г., т. е. срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен. Допустимо е, но - неоснователно. Наложените наказания за всяко от извършените престъпления не са явно несправедливи - първо, липсва очевидното несъответствие между извършените престъпления и наложените за тях на П. Р. наказания. И, второ - съобразени са установените смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Проявеното неоправдано снизхождение към съучастниците-родители на двете момчета, не е основание за такова и спрямо осъдения Р. По тези съображения и аргумент за обратното по чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.