Решение № 2798 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2017 г.

Решение № 2798 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от областен управител на Област Варна, чрез процесуалния му представител мл. експерт Станева срещу решение № 1021/9.06.2017 г. по адм. дело № 3327/2016 г. на Административен съд - Варна. В жалбата са развити съображения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, които по съществото на доводите могат да се квалифицират като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище, чрез процесуалния му представител, заявява че не възразява да се даде ход на делото по същество и поддържа релевираните в жалбата доводи за отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът по касационната жалба – "Крамер Център" ЕООД от гр. [населено място], представлявано от управителя Р. Чобанов, чрез пълномощника си адв. Топалов, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща представител. Заинтересованата страна по делото – Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов", в представен по делото отговор от ректора на университета проф. д-р К. Иванов изразява становище за основателност на касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание, заинтересованата страна не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая са налице задължителните предпоставки за издаване на процесната заповед на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Изразява становище, че обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото по-горе решение, Административен съд - Варна по жалба на "Крамер Център" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. [населено място] е отменил заповед № РД-16-7706-250/12.12.2016 г., издадена от областния управител на област с административен център - гр. Варна, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено изземването на имот - публична държавна собственост, съгласно Акт за публична държавна собственост № 8431/8.03.2013 г., находящ се в гр. Варна, ул. "Марин Дринов" № 55, представляващ сграда с идентификатор 10135.2557.152. 5 със застоена площ от 108 кв. м. (клуб на преподавателя), съгласно одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, а съгласно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед № 18-2719/6.04.2015 г. на началника на СГКК Варна – едноетажна сграда – снек бар, с идентификатор 10135.2557.152. 7 със застроена площ от 164 кв. м. с функционално предназначение: сграда за обществено хранене, находяща се в имот ПИ 10135.2557.152. От фактическа страна съдът е установил, че административното производство е започнало по инициатива на Медицински университет (МУ) "Проф. д-р Параскев Стоянов" гр. Варна, ползвател на сградата, като с писмо от 16.11.2016 г., ректорът е обективирал искане за провеждане на процедура по чл. 80 от ЗДС за изземване на посочения по–горе имот. С писмо от 21.11.2016 г., връчено на 3.12.2016 г. жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство. Със заповед № РД-16-7706-250/12.12.2016 г. областният управител на Област Варна е разпоредил изземването на недвижимия имот. Установено от съда е още, че между МУ - Варна "Проф. д-р Параскев Стоянов" и "Крамер Център" ЕООД е имало валидно облигационно правоотношение съгласно Договор за наем № ДН-4/15.11.2013 г., сключен за срок от 3 години. От представената по делото кореспонденция (писма от 7.11.2016 г. и 9.11.2016 г.) съдът е установил още, че договорът за наем между тях е прекратен с изтичането на срока на 15.11.2016 г., като съгласно чл. 44, ал. 1 от договора при прекратяването му наемателят е длъжен да освободи обекта незабавно и да го предаде на наемодателя. По делото е допусната и съдебно техническа експертиза (СТЕ), чието заключение е кредитирано от съда и не е оспорено от страните по делото. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма но при издаването й е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че в оспорената заповед на областния управител липсват мотиви, които да обосноват посочената в диспозитива правна квалификация. Посочил е, че изписването в последния абзац от мотивната част на заповедта на съдържанието на разпоредбата на чл. 80 от ЗДС с нейните хипотези за изземване на имот държавна собственост не съставлява мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Прието е, че липсата на достатъчно ясни мотиви за основанието за изземване на имота, държавна собственост и описанието му с различна квадратура и помещения по същество е равнозначно на липсата на воля. Въз основа на тези изводи административният съд се е мотивирал, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Решението е неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото е видно наличието на кумулативните изисквания на правната норма, при които областният управител може да реализира правомощията си по чл. 80 от ЗДС за изземване на държавен имот – публична държавна собственост, ползван от адресатите на акта без правно основание. Областният управител е издал обжалваната заповед на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС. В това производство този административен орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за последния възниква задължение да издаде заповед за изземване. След като са били налице: 1. акт за публична държавна собственост (АПДС) № 8431/8.03.2013 г. съгласно който, сграда с идентификатор 10135.2557.152. 5, представляваща Клуб на преподавателя, със застроена площ от 108 кв. м. находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.2557.152 - публична държавна собственост, представляващ, целият с площ от 7 325 кв. м. с начин на трайно ползване – комплекс за образование, е предоставен за управление на МОМН- Медицински университет "Проф, д-р Параскев Стоянов" - Варна, 2. доказателства за отпаднало основание към датата на издаване на заповедта (12.12.2016 г.), съгласно чл. 80 от ЗДС и договора за наем № ДН-4/15.11.2013 г., изтекъл на 15.11.2016 г. Доводите в решението, за липсата на достатъчно ясни мотиви за основанието за изземване на имота, държавна собственост и описанието му с различни идентификационни номера и различна квадратура и помещения са необосновани. В оспорената заповед административният орган изрично е посочил, че след изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед № 18-2719/6.04.2015 г. на началника на СГКК – гр. Варна, сграда с идентификатор 10135.2557.152. 5, е получила нов идентификатор, а именно 10135.2557.152. 7 със застроена площ 164 кв. м. Във фактическите основания на издадената заповед, са описани подробно всички процедури предхождащи издаването й, като подлежащият на изземване обект е индивидуализиран. Мотиви за издаването на заповедта се съдържат и в съпътстващите заповедта подробно изброени документи, и които са неразделна част от нея. Същото се явява в унисон с трайната практика, че фактическите основания могат да се съдържат в документи на помощен или подчинен на издателя на акта орган. На следващо място следва да се посочи, че с приетата по делото СТЕ по безспорен начин се установява, че обектът по посочения по–горе договор за наем и този в процесната заповед са идентични, поради което изложените от ответната страна по делото доводи за липса на идентичност са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Това, че в отдаденият под наем обект е било извършено преустройство, не го прави различен от този описан в договора за наем. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че в резултат на извършени преустройства върху сграда с идентификатор 10135.2557.152. 5 със застроена площ от 108 кв. м., съгласно одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните регистри, подробно описани в АПДС № 8431/8.03.2013 г. е налице нов обект: едноетажна сграда – снек бар, с идентификатор 10135.2557.152. 7 със застроена площ от 164 кв. м., съгласно изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри със заповед № 18-2719/6.04.2015 г. на началника на СГКК. Настоящата касационна инстанция на ВАС, намира, че в случая от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че държавата е безспорен собственик на процесния обект. Безспорно също е, че имотът публична държавна собственост се държи от дружеството "Крамер Център" ЕООД без правно основание, поради което очевидно е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Като се изхожда и от обстоятелството, че адресатите на заповедта нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство са представили доказателства за правното основание, на което държат имота или такива, които да оборят акта за държавна собственост, то издадената заповед за изземване е законосъобразна. Като е достигнал до различен от този извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо това спора бъде решен по същество, като бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на "Крамер Център" ЕООД срещу заповед № РД-16-7706-250/12.12.2016 г., издадена от областния управител на област с административен център - гр. Варна. Решението следва да бъде отменено и по отношение на присъдените в първата съдебна инстанция съдебно деловодни разноски в полза на "Крамер Център" ЕООД в размер на 430 лв. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на областна администрация на Област Варна, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., от които 150 лв. за първата инстанция и 150 лв. за настоящата съдебна инстанция Ето защо и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. 221, ал. 2, пр. ІІ АПК, Върховният административен съд, трето отделение,