Решение № 6287 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13675/2009 г.

Решение № 6287 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13675/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Уали Мохамед Али - гражданин на Ирак, против решение № 442/25.09.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Мотивирал се, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на закрила, предвид липсата на данни за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, липсата на конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. Съдът е приел, че "кръвното отмъщение" не е сред критериите за предоставяне на международна закрила, а относно основателността на искането за предоставяне на хуманитарен статут е приел, че е налице предполагаем риск. На основание чл. 63а от ЗУБ с жалбоподателя са проведени три интервюта за изясняване на бежанската му история, както и мотивите му за напускане на страната по произход. От съставените протоколи (приложени по делото) се установява, че Уали Мохамед Али е роден в Ирак, гр. Халабча, народност-кюрд, религиозна принадлежност-мюсюлманин сунит, семейно положение - женен с едно дете. Като причина да напусне страната по произход жалбоподателят посочва междуплеменен конфликт през 2000 г., в който е убит брат му. Разказва за "кръвното отмъщение" като присъщ племенен обичай. Твърди, че членува в племето Иенахи срещу племето Зардуи. Престрелките между двете племена продължават до днес, местната власт и закони не могат да противодействат на въоръжения конфликт, поради което Уали Али се опасява за своята сигурност. След изясняване на бежанската история, интервюиращият орган е изготвил становище до административния орган с рег. № УП3680/09.07.2009 г., в което подробно е мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Уали Мохамед Али. По делото е представен справка с вх. № 1878/23.06.2009 на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС. В справката се изследват детайлно съществуващите в Ирак многобройни племенни общества, ролята им в обществено - политическата и социално-икономическа обстановка в Ирак. При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав счита, че решението е правилно, в частта относно постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец и незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в частта относно отказа да бъде предоставена закрила под формата на хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото като административна преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне, при съобразяване със следните указания: С решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон - чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. В интервютата кандидатът твърди, че е въвлечен в междуплеменен конфликт. От справката на ДАБ може да се заключи, че племената в Ирак като определена организационна единица имат важна роля в обществено-политическия живот на страната. Това се потвърждава от факта, че властващите партии назначават водачите им на високи правителствени постове с цел да им гарантират властта. В справката е отделено внимание на "кръвното отмъщение" - обичай, задължаващ рода на убит мъж да потърси възмездие за убийството чрез смъртта на убиеца или на някой чл. на рода му. Описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Административният орган не е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Ирак, както го задължава чл. 35 от АПК. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което решението следва да бъде отменено в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените по-горе указания. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение, в настоящият съдебен състав на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК