Решение № 8267 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14012/2009 г.

Решение № 8267 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14012/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенка Добрева Сарандева, Станка Петрова Йонкова, Георгина Димитрова Петкова и Драгомир Иванов Дяков, подадена чрез пълномощника адв. Ташев, против решение № 1326 от 22.07.2009 г. по адм. дело № 2816/2008 г. на Административен съд - Варна, I административно отделение, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областен управител на област с административен център - Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ, за местности "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община - Варна, по отношение на имоти № 4204, 2699, 2698, 2697 и 1696. Излагат доводи, че обжалваното решение неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на чл. 28, ал. 2, 3,5, 6 и 9 от ППЗСПЗЗ, при несъобразяване наличните съоръжения в ползваните от тях имоти, за които се изисква приложението на ЗУТ относно правилно устройство на територията. Молят, съдебното решение да бъде отменено и се отмени заповедта на областния управител в оспорената част, като се върне преписката на административния орган при запазване очертанията на имотите им по кадастрален план. Ответникът - областен управител на област с административен център - гр. Варна, с писмено становище чрез пълномощника си мл. юрисконсулт Радостина Енева оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, което моли, да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Димитър Андреев Димитров, Йордан Андреев Димитров, Иванка Стефанова Иванова, Анна Атанасова Пеева, Величка Маринова Дякова, Мариана Иванова Димитрова и Пенка Димитрова Дякова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Заинтересованите страни - Димитър Вангелов Карахристов, Валентин Вангелов Карахристов и Васил Йорданов Андреев, чрез пълномощника си адв. Ралчев с писмен отговор оспорват жалбата и излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Молят, да се оставят жалбите без разглеждане или да се остави в сила обжалваното решение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че е правилен извода на съда, че са съобразени правата на жалбоподателите, като разликите над 600 кв. метра за площта на имотите на жалбоподателите са използвани за образуване на нов имот за бившия собственик. Предлага, обжалваното решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК жалбата е неоснователна. С решение № 1326 от 22.07.2009 г. по адм. дело № 2816/2008 г. на Административен съд - Варна, I административно отделение, VIII състав, е отхвърлена жалбата на касаторите срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областен управител на област с административен център - Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ, за местности "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община - Варна, по отношение на имоти № 4204, 2699, 2698, 2697 и 1696. Административният съд е приел, че по отношение на процесните имоти не е допуснато нарушение при одобряване на ПНИ, като административният орган е съобразил действителните права на жалбоподателите от 600 кв. м. по отношение на имоти № 2699, 2698, 2697 и 1696, а обстоятелството, че са ползватели на по-големи части, които са включена в имоти на бивш собственик, не обосновава извод за нарушение на чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ, а изградените съоръжения в тези части не са от категорията да препятстват възстановяване на собствеността. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касаторите за неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателите са бивши ползватели на земеделски земи, по отношение на които са трансформирали правото си на ползване в право на собственост в размер на 600 кв. м., за които имат издадени нот. актове № 158/1994 г., № 16/1994 г., 14/1994 г. и № 84/1997 г. По отношение придобитите материални права от бившите ползватели не се спори и легитимацията им не се спори в производство, като за тези имоти с ПНИ са отредени имоти № 2699, 2698, 2697 и 1696. За разликите над 600 кв. м. от фактически ползваните имоти от жалбоподателите с ПНИ е образуван нов имот № 4204 отреден и записан в регистъра на собствениците на наследниците на Афенда Димитрова Костадинова. Легитимацията на наследниците на бившия собственик с възстановена собственост за процесния имот № 4204 от ПНИ е въз основа на решение № 567 от 29.10.1998 г. на Поземлена комисия - Варна и допълнено с решение № 1651 от 12.06.2009 г. на Общинска служба по земеделие - Варна. Посочените с решенията имоти се отнасят за стари имоти № 10655 и № 10656 по кадастрален план от 1956 г. По отношение материалните права на бившия собственик с възстановени права не се спори по делото. От назначената по делото съдебно - техническа експертиза, приета и неоспорена от страните, се установя, че върху площта на новообразуван имот № 4204 са изградени съоръжения от жалбоподателите, като по старата граница между имот № 1699 /стар № 2699/ и № 1698 /стар № 2698/, както и на границата между № 1967 /стар № 2697/ и № 1696 /стар № 1696/, са прекарани подземно захранващи водопроводи за сградите находящи се в новообразувани имоти № № 2699, 2698, 2697 и 1696. Също така е установено, че в НИ № 4204 попадат септични ями на НИ № 1699 и № 1696. Освен това е установено, че инженерните съоръжения телефон и ел. проводи са въздушно прекарани за тези имоти. Към заключението е приложена скица, които отразява имотите в ПНИ ситуирането съобразно правата на страните, както и частите, които са включени в НИ № 4204, заедно с изградените в тях съоръжения. Неоснователни са доводите на касаторите за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, както и за приложение на отделни разпоредби на ЗУТ. Правилни са изводите на съда по отношение липса на нарушение на чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателите са легитимирани като собственици, като ползватели с трансформирано право на ползване върху площ от 600 кв. м. за всеки от имотите и с ПНИ тези имоти правилно са отразени и съответни на притежаваните права от тях. Претендираните права по отношение на частите над 600 кв. м., които са включени в новообразуван имот № 4204 и отредени за наследниците на бившия собственик Афенда Димитрова Костадинова, са неоснователни и при липса на материалноправни предпоставки. Наличните водопроводи са част от общата инфраструктура и с образуването на нов имот не се препятства тяхното използване от касаторите. По отношение на изградени септични ями, които остават в новообразуван имот № 4204, които не съставляват съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, не се препятства образуването на нов имот в съответствие с чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, поради тяхното наличие. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая имоти № 2699, 2698, 2697 и 1696 са отразени правилно в ПНИ с площ от 600 кв. м. и при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ е приложима в случаите, когато от остатъка над 600 кв. м. не може да се образува нов имот и няма съседни имоти на бивши собственици. В настоящият случай разликата над 600 кв. м. от фактически ползвани имоти от жалбоподателите са включени в съседния имот № 4204 отреден за бивш собственик с възстановени права на собственост и правилно при одобряване ПНИ към него са придадени части от съседните имоти на ползвателите за разликата над 600 кв. м. и по отношение на които ползвателите нямат права. Наличието на съоръжения в тези част не обуславя право на ползвателите за придобиване на тези части, след като са включени в съседния имот № 4204 отреден на бивш собственик и не е налице хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ. При преценката за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ следва да се съобрази, че имоти № 2699, 2698, 2697 и 1696 са ситуирани съгласно правата на жалбоподателите в съответствие с изградените в тях сгради, като съществуващите граници правилно са отразени, а наличните съоръжения в останалите части над 600 кв. м. не могат да обосноват незаконосъобразност на одобрения план при спазване на разпоредбите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ в полза на бившия собственик на имота. Правилно административният съд е съобразил разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ относно характера на съоръженията, които са относими към производството по възстановяване на собствеността, като бившите ползватели с трансформирано право на собственост по отношение на изградените съоръжения с характер на подобрения могат в отделно производство да претендират заплащането на тяхната равностойност. Неприложими са в случая и разпоредбите на ЗУТ по отношение изискванията за обособените имоти, като съда правилно е приложил чл. 3, ал. 4 от Закона за административно-териториално устройство на Република България относно характера на имотите включени в селищно образувание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От заключението на СТЕ се установява, че НИ № 4204 е индивидуализиран по размери и не е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка са неоснователни възраженията на касаторите за нарушения на чл. 28, ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ относими за отразяване в помощния план на граници, сгради и съоръжения в имотите и установяване на границите на имотите, при изричната разпоредба на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за запазване на границите и размерите, когато те не надвишават 600 кв. м., какъвто е настоящият случай. За разликите обаче съответно се прилага разпоредбата на чл. 28, ал. 7, която е в полза на бившия собственик. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,