Решение № 12841 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6609/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Генчева в качеството й на ЕТ ЮНГ-Ю. Генчева, със седалище гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. Радославов, против решение 446/10.03.2023г., постановено по адм. дело 2214/2022г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против решение 24/311/00947/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8446/18.03.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, определена в размер на 193 812.14 лева. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му ведно с присъждане на разноски по представен списък. Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А.Иванова, в депозирана писмена молба оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След последното по делото съдебно заседание е постъпила молба от процесуален представител на ЕТЮНГ-Ю. Генчева, с която се иска спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до произнасяне с окончателен акт на Върховния административен съд по адм.д. 2014/2023 г., в което е обжалвана Наредба 30 от 11.08.2008 г. Настоящият съдебен състав приема искането за неоснователно, тъй като видно от приложеното към искането за спиране решение на Върховния административен съд, второ отделение, съдебното производство по това дело е образувано във връзка с оспорване на подзаконов нормативен акт. По силата на чл.195, ал.1 АПК действието на съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт, е занапред, до настъпването на този юридически факт породените от действието на подзаконовия акт висящи правоотношения се регулират според неговите норми. Въз основа на тях се преценява и законосъобразността на издадените индивидуални актове. С оглед посоченото, не е налице преюдициалност по отношение на образуваното административно дело по оспорване на подзаконов нормативен акт и спорът по настоящето дело, а от там искането за спиране на делото като неснователно следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема жалбата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ю. Генчевав качеството й на ЕТ Юнг- Ю. Генчева, срещу решение 24/311/00947/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/8446 от 18.03.2022г. издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в размер на 193 812.14 лева. По делото пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, като е приобщена и преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен с решение 11441/11.11.2021г. по адм. дело 2938/2021 г. на осмо отделение на Върховния административен съд, с което е отменено решение 2416 от 29.12.2020г. по адм. дело 2013/2020 по описа на Административен съд Пловдив и е постановил отмяна на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 24/311/00947/3/01/04/01, изх. 01-6500/8446/02.06.2020 г. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано в резултат на извършена извънредна проверка на място през юни 2019 г. и след извършени допълнителни административни проверки, от които е установено неизпълнение на задълженията на касатора по сключения между него и ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, а именно: за три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г. е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана към договора в размер на 18.83% от заложените приходи за тези три години. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор, клаузата на неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор срок и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрение инвестиционните разходи, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Въз основа на което може да се обоснове извода, че изпълнението на задълженията от страна на ползвателя по т. 4.12 и т. 4.18 от договора се свързва с изпълнението на показателите заложени от ползвателя в бизнес плана, в т.ч. показателите относно приходите от подпомаганата дейност и устойчива заетост. В случая, ползвателят на помощта не е изпълнил заложените параметри в бизнес плана по отношение на финансовите показатели за периода от три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018г. В одобрения бизнес план за всяка от финансовите години са заложени приходи за 2016 година от нощувка, нощувка пакет All inclusive, нощувка с включен транспорт до близки водоеми и разходка посещение на културни и исторически забележителности в размер на 35000,00 лева; за 2017 година от нощувка, нощувка пакет All inclusive, нощувка с включен транспорт до близки водоеми и разходка посещение на културни и исторически забележителности в размер на 83000,00 лева и за 2018 година от нощувка, нощувка пакет All inclusive, нощувка с включен транспорт до близки водоеми и разходка посещение на културни и исторически забележителности в размер на 83000,00 лева, а реализирани такива за 2016 г. 12928.60 лева, за 2017 г. 10 047.32 лева и за 2018 г. 14 862.37 лева, което представлява изпълнение на бизнес плана съответно 36.94%, 12.11% и 17.91 %, а средноаритметично изпълнение в размер на 18.83%. По делото е изслушана и приета ССЕ от която е установено че за 2016 г. реализираните приходи са в размер на 10 773.83 лева, за 2017 г. реализираните приходи са в размер на 8 372.77 лева и за 2018 г. реализираните приходи са в размер на 12 385.31 лева. По отношение на показателя устойчива заетост в бизнес плана от извършената проверка е установено неизпълнение на бизнес плана средноаритметично за три пълни финансови години 2016г., 2017 г. и 2018г. е 1.03 заети лица спрямо заложеното в бизнес плана параметри. От приетата ССЕ е видно, че средно процентно изпълнение за трите години по отношение на трудовата заетост е 33.33% Поради това, административния съд е приел, че неизпълнението на предвижданията в бизнес плана безспорно увреждат бюджета на Общността, тъй като не постигат заложените цели на програмата, подкрепена от ЕЗФРСР, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Поради което е прието, че са налице елементите на фактическия състав за нередност по чл.2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013г. Административния съд е приел, че размерът на финансовата корекция е правилно определен по т. 30 и т. 18 от Правилата в размер на 100% от предоставената финансова помощ. Установените от административния съд правнорелевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение. Доколкото по фактите липсва спор между страните и същите се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, те не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на едноличния търговец. Решението е правилно. Не са налице отменителни основания, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт. При проверката на обжалваното решение, дължима на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съставът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на приложимите материалноправни разпоредби. Правните изводите на административния съд са законосъобразни, още повече - формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неуведомяване в срок на едноличния търговец за откриване на производство по налагане на финансова корекция. От доказателствата по делото е видно, че е направен опит ЕТ ЮНГ Ю. Генчева да бъде уведомена за начало на административното производство по реда на чл.18а, ал.8 от АПК на адрес гр. Пловдив, [улица], с писма с обратна разписка от 10.12.2021г. и 10.01.2022г., които са върнати като непотърсени. Съобщението за започване на административното производство е публикувано на интернет страницата на ДФЗ, съгласно предвидената в чл. 18а, ал. 10 АПК възможност. В случая обстоятелството, че органът е пристъпил към уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, без преди това да е направил опит за уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като допускането му не възпрепятства възможността на адресата на акта да направи възражение в хода на съдебното производство. С подаването на жалбата дружеството е упражнило правото да направи всичките си възражения срещу административния акт, като по този начин правото му на защита в производството не е нарушено. Също така в хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства, които не са събрани в хода на административното производство и от които би могъл да се направи извод, че не са били налице основанията за издаване на заповедта. Неоснователен довода на касационния жалбоподател за допуснати съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебния акт, съда не е направил пълен и задълбочен анализ на събраните в настоящото дело факти по отношение на отменен АУПДВ. Посоченият довод е разгледан и е обсъден от първоинстанционния съд в мотивите на атакувания съдебен акт. В допълнение, настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи, че противно на релевираните в касационната жалба съображения, предпоставките за откриване на производството за налагане на финансова корекция във връзка с фактическите констатации на органа за допуснатото от ЕТЮнг Ю. Генчева неизпълнение на договорните й задължения се извличат от императивните текстове на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 63, § 1 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета. Според първата от тези разпоредби, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според втората - ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. При това положение и отсъствието на влязъл в сила акт за събирането на недължимо получената от касатора /с оглед нарушеното договорно задължение/ БФП, и същевременно при липсата на изтекла давност, правомощието на изпълнителния директор на ДФЗ да открие процесното производство за налагане на финансова корекция не е било преклудирано с отмяната на предходно издадения АУПДВ, като органът не само е имал възможността, но на основание чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП е бил длъжен да предприеме необходимите действия за издаване на решение по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, което видно от данните по делото законосъобразно е сторил. Тук е мястото да се посочи, че с постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на пресъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Въз основа на изложеното следва да се обоснове извода, че силата на пресъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Въз основа на гореизложеното не е налице хипотезата на чл. 177, ал.2 от АПК. Неоснователно е и възражение в жалбата относно приложимостта на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. при определяне на размера на подлежащата на възстаовяване сума. Съгласно чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП се установява, че с одобрените правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че за бенефициентите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори, ясно са уредени задълженията на ползвателите на помощта и отговорността им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Ето защо не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за определяне на подлежащата на възстановяване сума. В тази насока е влязло в сила решение 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. дело 14154/2019 г. от ВАС, първо отделение, с което са отхвърлени подадените жалби, срещу Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. На следващо място според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по констатираното неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта /какъвто несъмнено е и ЕТЮНГ-Юлия Генчева / не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 24/311/00947 от 10.10.2014 г. задължения на касатора, както и е изчислено от експерта по назначената по делото ССЕ като средно аритметично за трите проверявани финансови години в размер на 15,69% по отношение на финансовите параметри и процентно изпълнение за три години по отношение на трудова заетост в размер на 33.33%, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във р. чл. 3, ал. 1 от правилата, както и с т. 30 и т. 18 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на едноличния търговец е наложена финансова корекция в размер на 193 812,14 лева поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност и устойчива заетост. Не намират основание пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него финансови показатели, като прогнозен документ. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм.дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция се установява от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-счетоводна експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 Наредба 30/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри и устойчива заетост за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на ЕТЮНГ Юлия Генчева по чл. 4.12 и чл. 4.18 от договора и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 Наредба 30/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода и устойчива заетост за проверяваните три финансови години, касаторът не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила. По изложените съображения и по мотиви на административния съд, изложени в атакуваното решение, които намира за ненужно да възпроизвежда и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК е установена липса на отменителни основания. Настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оттам и че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 100 лв., определен според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,