Решение № 11428 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4681/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ "Митница София" при Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против Решение 1595/13.03.2023г., постановено по адм. дело 12272/2021г. на Административен съд София - град, с което е отменено Решение РЗМ-5800-130/32-91319/23.03.2020г. на Директора на ТД "Югозападна" при Агенция "Митници". В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган не е допуснал нарушения на административно производствените правила, правилно е приложил материалния закон, и при наличието на всички предпоставки за това законосъобразно е определили митническата стойност на процесните стоки по реда на чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи. По подробно развити в касационната жалба доводи касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба "Бени Трейд" ЕООД, чрез процесуален представител, по съображения, изложени в представен писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е Решение РЗМ-5800-130/32-91319/23.03.2020г. на Директора на ТД "Югозападна" (със сегашно наименование ТД "Митница София",) при Агенция "Митници", с което на основание чл. 29 вр. чл. 22, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, бук. а и § 2 от МКС, чл. 54 и чл. 56 от ЗДДС е отказано приемането на митническата стойност на конкретно индивидуализирани стоки коледни декорации от дърво, коледни декорации от пластмаса, керамични коледни украси, пластмасови декорации бонсай в саксия, хартиени торбички за подърци, декоративни самозалепващи се стикери, ароматизирани цветя, хартиени котии за подаръци и различни видове албуми за снимки с конкретно индивидуализирани митнически декларации; определена е митническа стойност на всяка една от същите стоки; разпоредена е съответната корекция на митническата декларация, вкл. са коригирани клетки "изчисляване на вземанията" и като краен резултат са определени като дължими суми за доплащане: мито А00 общо в размер на 533.39лв. и ДДС в размер общо на 5 477.22лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: На 05.12.2019г., Бени Трейд ЕООД е декларирало за оформяне на режим Допускане за свободно обръщение стоки от Китай с МДВ MRN 19BG005808023869R0. На същата дата във връзка с възникнали съмнения по отношение декларираните стоки бил изготвен протокол и била взета мостра от стоките. С писмо рег. 32-352581/06.12.2019г. дружеството било уведомено, че стартира процедура по реда на чл. 140, § 1 от Регламент 2015/2447 и поради възникнали съмнения е изискана допълнителна информация. След извършване на последващ контрол било установено, че стоките са придружавани от следните документи: търговска фактура за придобиване WT10961/14.10.2019г., търговски договор от 10.02.2019г., транзитна декларация от Р. Гърция, морска товарителница COSU6882619570, опаковъчен лист и фактура за пристанищни разходи. За определяне митническата стойност на стоките била използвана именно представената търговска фактура, съдържаща описание на стоките, количество, единична цена, обща фактурна стойност, номер на контейнер и условия за доставка. С писмо рег. 32-368976/19.12.2019г., е изискана допълнителна информация от търговеца, като последния е представил фактура в ЧВ 10961/14.12.2019г., копие на разпечатка от електронно банкиране в ПИБ АД, съгласно което на 15.11.2019г. е извършено плащане по фактура WT10961/14.10.2019г. в размер на 8 000 евро, и на 18.11.2019г. друго такова на стойност 5 100 евро; фактура доставки, ВОП и внос без право 0000416767/22.12.2019г.; фактура за извършена транспортна услуга; митническа декларация; разпечатка от счетоводството на търговеца на сметки 407 /4012/ Доставчици и 3041 Стоки на склад. Било установено, че за конкретната фактура липсвали записи в сч. с-ка 3041 на дружеството, както и, че общия размер на плащанията по фактурата по банков път са в размер на 13 100 евро, а фактурата е на стойност 12 080.70 щатски долара. Стоките са били платени явно преди поставянето им под режим и декларирания код 19 в кл. 8/5 на МД бил некоректен. Достигнато е до извод, че търговеца не е представил фактури или счетоводни документи, потвърждаващи продажбата на стоките. След извършен анализ е прието, че декларираните цени в подадената МД 19BG005808023869R0 са с повече от 50% по-ниски от средностатистическите. Това е сторено след като декларираната митническа стойност е била сравнена със справедливи цени, извлечени от информационната система THESEUS, при което е извършено определяне на нова митническа стойност чрез прилагане на методите посочени в чл. 74 от МКС. Намерено е за основателно приложението на чл. 74, § 3 от МКС, чл. VII от Общото споразумение, бележките към него, глава трета Стойност на стоките за митнически цели от МКС и на данните, достъпни в страната на вноса. Митническите органи са приели, че стойността не следва да се определя по реда на чл. 74, § 2, бук. а до бук. г от МКС, при извършен сравнителен анализ между декларираната в МДВ стока, усреднената справедлива цена, наличните данни от системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС IIIА/ и рисковата стойност, като е установено, че рисковия праг представлява 50% от усреднената справедлива цена. От страна на митническия орган е последвало изпращането на уведомление по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013, съответно от "Бени Трейд" ЕООД е подадено възражение. Други действия по изясняване на фактите по случая от митническите органи не са предприемани, като е последвало и издаване на оспореното пред съда решение. АССГ за да отмени оспореното митническо решение е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в необходимата писмена форма. Съдът е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 140, § 1 и § 2 от Регламент 2017/2447, доколкото органа е обосновал и доказал основателните си съмнения относно декларираната МС, което им е дало и основание да приемат, че стойността на стоките може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МК. Прието е обаче, че органа е достигнал до неправилен извод при анализ на приложението на методите визирани в чл. 74, § 2, бук. а до бук. г и § 3 от МКС, което е довело и до материална незаконосъобразност на акта. Според АССГ митническия орган е въвел ограничителни критерии при извършване на сравнителния анализ на наличните данни в МИС IIIА, което е довело и до неправилно отхвърляне на вторичните методи по чл. 74, § 2 от МКС. Прието е, че оспореното решение е изцяло декларативно, тъй като елементите на стоките и обстоятелствата свързани с тях не са били конкретизирани, нито по отношение на стоките по фактурата, нито са сравнявани с идентични или сходни стоки. Съдът се е позовал на заключението на ССЕ, според която данните от справките от система THESEUS за предназначени за органите на ОЛАФ за борба с измамите, но не и за анализ на митническата стойност, като сравненията от икономически аспект са недопустими и направените въз основа на това изводи не отразяват реалната действителност на пазара. Предвид горното съдът е отменил оспорения пред него акт. Решението е правилно. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Както правилно е приел първоинстанционния съд, в конкретния случа следва да се приеме, предвид събраните доказателства, че митническия орган е доказал наличието на предпоставките визирани на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по някой от регламентираните вторични методи. Това е така тъй като извършения анализ от страна на органа на риска по отношение на стоките въз основа на данни от системата система THESEUS може да послужи като метод за откриване на рисков внос, за наличие на съмнение относно декларираната митническа стойност. Именно чрез прилагане на методиката за откриване на рисков внос, а така също и предвид наличие на несъответствие в представените от търговеца документи фактура 10961 е с дата от 14.10.2019г., доката в счетоводството му тази фактура е с друга дата; фактурата е със стойност от 21 365.25лв., докато извършеното по нея плащане е в общ размер на 25 643.25лв.; наличие на несъответствие с представения Общ договор за доставка на стоки, където е посочено плащане в срок от 120 дни след датата на изпращането, което не е било спазено, както и на липсата на доказателства за последваща реализация на внесените стоки. Тези факти и обстоятелства са довели и до наличие на съмнение у митническия орган на основание чл. 140, § 1 и § 2 от регламент 2017/2447 и предполагат прилагането на чл. 74, § 1 от Регламент 952/2013. Правилно АССГ е счел, че необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, както и залагането от негова страна на ограничителни критерии при извършване на сравнителния анализ, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013г. Изводите на съда, че митническия орган не е извършвал сравняване на идентични или сходни стоки, с декларираните, нито, че е конкретизирал всички елементи на стоките, които оказват влияние върху икономическата им стойност се възприемат и от настоящата съдебна инстанция. Правилно с оглед и заключението на ССЕ, АССГ е приел, че митническите органи неправилно са работили по екземпляр на декларацията, отпечатана от митническата система две години след процесния внос, която се различава от тази при търговеца, като това също възпрепятства точното определяне на новата митническа стойност. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора обаче не се присъждат разноски на ответната страна, тъй като макар и да са своевременно претендирани не са представени доказателства за извършени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,